Начало На фокус Македония Българите в Македония убиват шефовете на полицията и краля на Сърбия за...

Българите в Македония убиват шефовете на полицията и краля на Сърбия за обединението с България

0
Вардарска Македония българите в Македония Юстиция Iustitia bg petar nizamov петър низамов
Мара Бунева

Българите в Македония убиват шефовете на полицията и краля на Сърбия в борбата си да се обединят с България.

Сръбските зверства в Македония и съпротивата на Българите в Македония 1912-1941г.

След балканската и Междусъюзническата война мечтата на българския народ и Българите в Македония да се обедини със своите братя в Тракия и Македония остава химера. ВМОРО веднага организира няколко въстания. След потушаванто на тях, се преориентира към политически убийства на видни органи на сръбския терор в Македония. Това минава през няколко убийства, извършени направо по Холивудски сценаарий срещу главните действащи лица в сръбската полиция и армия и ескалира през 1934г. до убийството на сръбския крал Караджорджевич в Марсилия от българина Величко Керин, познат на света като Владо Черноземски.

1.  Убийството на Михайло Ковачевич – бригаден генерал в сръбската армия в Македония под властта на Сърбия

Михайло Ковачевич – бригаден генерал в сръбската армия, е убит от тройка атентатори в състав Ипократ Развигоров, Илия Лилинков и Благой Кралев към 18:40 часа на 5 октомври 1927 година в Щип.

На 8 октомври Кралев е заловен край Калаузлия и издава на властите преките си съучастници. Развигоров и Лилинков успяват да се оттеглят нагоре в Плачковица, но са обкръжени от значителни жандармерийски части и на 10 октомври се самоубиват, за да не бъдат заловени.

След атентата във Вардарска Македония е въведено военно положение и властите предприемат репресии срещу българите в Македония.

Убити са братът на Ипократ Развигоров, бащата на Илия Лилинков, бащата и братът на Иван Михайлов. До средата на март 1928 година, когато е убит и Велимир Прелич, са извършени още убийства и арести, а някои села са изгорени. В тези акции главна роля има бригаден генерал Драгиша Ковачевич, командир на Брегалнишката пехотна бригада.

2. Атентатът срещу шефа на сръбската полиция Жика Лазич в Македония под властта на Сърбия

През 1928г. друг деец на ВМРО прострелва шефа на сръбската полиция Жика Лазич.

Замисълът на атентаторите е уникален.

Това е времето на репресиите след убийството на ген. Ковачевич. Сръбската полиция търси начин да ликвидира Иван Михайлов – организатора на атентата срещу генерала от сръбската армия. „Ликвидаторът“ – Момчилов, който всъщност е деец на ВМРО със зададена от организацията задача, влиза в ролята на атентатор срещу Ванча Михайлов (лидера на ВМРО) в София. Заема главната роля в организирано от сръбската полиция покушение в София като отмъщение за убийството на Ковачевич. Даже такова убийство е инсценирано в София и лидерите на ВМРО се разхождат по улиците на София траурно. След „извършването“ на фиктивния атентат срещу най-важната фигура във ВМРО и след като е приведен през границата обратно в Кралството на сърби, хървати и словенци…

Пият си приятелски кафето с Лазич и в един момент Момчилов става, вади пистолет и след като предава много поздрави на Лазич от Ванчо Михайлов, стреля.
Куршумът улучва Лазич в главата над ухото.

Следват още три изстрела и когато охраната на Лазич нахлува в кабинета, Иван Момчилов насочва пистолета към слепоочието си. Двамата са закарани в болницата, където след два дена Момчилов умира. Макар и улучен в главата, Лазич оживява.

Сърбия е в шок. Както пише един сръбски вестник, нито едно длъжностно лице в Сърбия – от краля до пъдаря, не може да е сигурно за своя живот, ако попадне в списъка на ВМРО.

Кой е Животин (Жика) Лазич? 20 г. той е шеф на сръбската обществена безопасност, личен довереник на сръбския крал Александър Караджорджевич.

Той е човекът, който планира и провежда сръбската политика срещу българите в Македония и ръководи действията на полицията срещу дейността на ВМРО във Вардарска Македония.

Освен срещу четите на ВМРО Лазич ръководи и направлява акциите срещу България, насочени към нейната дестабилизация.

Тези действия предизвикват широк обществен отзвук, тежки ноти и взаимни обвинения между България и Кралството на сърби, хървати и словенци (предшественик на Югославия).

Защо ли? Нали сме чужда държава и отделен народ… А ВМРО не е българска организация…”

3. Скопски студентски процес и подвига на Мара Бунева в Македония под властта на Сърбия

Вардарска македония българите в македония юстиция iustitia bg petar nizamov петър низамов
Осъдените студенти: (седнали) димитър гюзелов, димитър нацев, борис андреев, борис светиев; (прави): щерьо боздов, харалампи фукаров, димитър чкатров, иван шопов и тодор гичев общо на съдебната скамейка застават 20 български студенти: димитър гюзелов от дойран, борис андреев, петър хаджипанзов и георги хаджиманов от велес, щерьо боздов от крушево, димитър чкатров, харалампи фукаров и кирил кузманов от прилеп, кирил вангелов, кирил караджов, емануил (мано) чучков, тодор гичев, благой монев, тодор христов, страхил иванов и христо хаджикимов от щип, борис светиев от битоля, йордан сапунджиев от скопие, димитър нацев от струмица и иван шопов от гевгели.

Скопският студентски процес се провежда на 5 декември 1927 година от властите в Кралството на сърби, хървати и словенци срещу български революционери, дейци на Македонската младежка тайна революционна организация и българите в Македония

Подсъдимите са защитавани от сръбските комунисти Антоние Грубишич и Драгутин Тасич, от местните българи в Македония – Стефан Янакиев и Димитър Илиев и хърватския адвокат Анте Павелич. Процесът приключва на 10 декември 1927 година със следните присъди: 

  • Димитър Гюзелов – общо на 30 години затвор, но тъй като според сръбското законодателство максималната присъда, която може да получи един подсъдим, е 20 години, той е осъден на 20 години строг тъмничен затвор с тежки окови.
  • Иван Шопов на 20 години, Димитър Нацев на 15 години, Димитър Чкатров на 10 години;
  • Харалампи Фукаров, Тодор Гичев, Борис Андреев, Щерьо Боздов и Борис Светиев на по 5 години затвор. Всички са на строг тъмничен режим с тежки окови.
  • Петър Хаджипанзов, Кирил Вангелов, Георги Хаджиманов, Христо Хаджикимов, Мано Чучков, Кирил Кузманов, Благой Монев, Тодор Христов, Страхил Иванов, Кирил Караджов и Йордан Сапунджиев са признати за невинни и са освободени.

Успоредно със скопския процес в Кавадарци са съдени българите в Македония

– Васил Сеизов, студентът Иван Митков, Тодор Габев от околийското управление, ковачът Благой Падиков и кафеджията Пешо Грозданов, но са оправдани поради липса на доказателства за техни провинения.

За време на процеса по улиците на Скопие са изписвани множество графити от българите в Македония, гласящи „Сърби, отивайте си в Шумадия“ и „Македония е българска!.

Тайната културно-просветна организация на Българите в Македония взема активно участие по време на Скопския студентски процес,

организирайки снабдяването на затворниците с неща от първа необходимост (храна, дрехи и други), а също така наемат адвокати, препращат шифровани сведения до оцелелите ръководители на ММТРО и т.н.
В резултат на процеса Мара Бунева убива Велимир Прелич, главния прокурор по делото.
“През 1927 и 1928 година Македония стана страна на мъчениците, истинска долина на плача и стоновете, същински ад и гробница на свидни синове. Така, както през турското робство, в продължение на 10 години — от 1893 до 1903, организацията можа да прибере почти целия народ и да дигне с него прочутото Илинденско въстание, също и през сръбското робство ВМРО и нейната млада клонка ММТРО, можаха за 10 години, от 1918 до 1928, да организират народа в Македония и да го насочат против тираните сърби в един бунт, в едно перманентно въстание, което в същност се развиваше през размирните години — 1927 и 1928. Сигнала на това народно брожение даде Македонската младежка организация със своя студентски процес, който по значение и важност заема първо място всред политическите процеси. Само за една година от окт. 1927 до окт. 1928 година са станали 16 процеса със 171 обвиняеми…

Съдилищата са издали 9 смъртни присъди срещу българите в Македония и са отсъдили общо 463 години затвор.

След атентата над генерал Ковачевич, в продължение само на шест месеци, в Щипско са били убити 143 души, а всичко в Македония 270 души. За тия десет години са станали около 1400 политически убийства. A броят на политически осъдените нямаше край през черното сръбско робство. Д-р Павелич, защитникът на студентите и сегашният Поглавник на хърватската държава, казваше, че около 50 000 българите в Македония са били обвинени в политически престъпления…Има ли друга земя, където да са отредени по-ужасни аутодафета, палене на книжа, написани с светата Кириловска азбука, презрени заради българското име и унищожавани като най-опасна ерес, каквато познава световната история?
Борба за “ер голем” символизираше нашата борба за българското слово и свещената българска книга…
Македонската Младежка Тайна Революционна Организация (ММТРО) е най-големата политическа проява на българските интелигенти и младежи в Македония през непоносимото сръбско робство. То е една иска за българите в Македония.
С устава в едната ръка и револвера в другата, те кръстосваха поробената родна гръд – тия апостоли на българската свобода, за да разпалват факела на националното съзнание, да просветляват душите, събуждат заспалия роб и разтрогват съвестите… Организационната мрежа се ширеше незабелязано, ковеше се народния меч за бунт и ден след ден се възпламеняваше доблестния български духъ…

I. Въстания преди Междусъюзничската война в Македония под властта на Сърбия

1. Тиквешко въстание в Македония под властта на Сърбия

Причина за въстанието са насилията, извършвани от сръбските административни и военни власти в тиквешкия край. Още в началото на декември 1912 година сръбският комендант на Кавадарци

събира видните българи в Македония

и ги уведомява, че българското общинско управление се разпуска и той лично ще управлява града, като им заявява:

Вие сте стари сърби. Българите ви асимилираха. Сега, когато ние сме тук, ще си бъдете отново сърби. Ако не се съобразявате с това, което ви казвам, ще ви избия всички.

Изгонени са всички български свещеници и учители от Тиквешко и на тяхно място са доведени сръбски свещеници. Изгонени са и всички учители и са заменени със сръбски. Тези, които искали да останат, трябвало да отидат на курс в Белград да изучат сръбски език. Архиерейският наместник Григорий Лазаров е пребит, защото се е опитал да причака своя митрополит на железопътната гара в Криволак, а къщата му е съборена. Извършени са и много насилия – убит е един младеж – Александър Видов, който на въпрос сърбин ли е, той отговоря отрицателно. Убита е и майката на войводата участник във въстанието Димитър Пинджуров – Наца Пинджурова. Изнасилена е Мария Тодорова на втория ден след нейната сватба от един сръбски поручик.

Зарко Илиев от Ваташа бива пребит, също и много други жители на Тиквешко – българите в Македония.

Мемориална плоча за тиквешкото въстание на старата кула в кавадарци
Мемориална плоча за тиквешкото въстание на старата кула в кавадарци
Тиквешкото въстание е въоръжен бунт на Вътрешната македоно-одринска революционна организация срещу сръбската власт във Вардарска Македония.

Тиквешкото въстание е първият масов въоръжен протест на българите в Македония

срещу новия сръбски режим във Вардарска Македония. Въстанието избухва на 15 юни 1913 година, ден преди началото на Междусъюзническата война, като са освободени НеготиноКавадарци и Ваташа, но не обхваща и други селища в района, защото българските войски не успяват да се притекат на помощ. На 25 юни четите се оттеглят от завзетите селища и в следващите дни въстаналите райони са подложени на жесток терор от сръбската власт.

Юстиция iustitia bg petar nizamov петър низамов
Печат на тиквешкия революционен район на вморо
Юстиция iustitia bg petar nizamov петър низамов
Паметник на тиквешкото въстание в кавадарци

 

Развой на Тиквешкото въстание в Македония под властта на Сърбия

Централният комитет на ВМОРО изпраща в Кавадарци члена си Петър Чаулев, който провежда тайно събрание на българите в Македония в дома на Йовче Шкартов, бащата на Михаил Шкартов, на което е решено незабавно да започне подготовка за въстание. На Дончо Лазаров и Михаил Шкартов е възложено да организират и въоръжат местната милиция.През април и май 1913 г. ВМОРО е готова да вдигне въстание в Тиквешко срещу сръбските окупационни части.

На 26 май ръководството на организацията в Кавадарци получава окръжно №57 от Централния комитет, че към Тиквешко се придвижват четите на Марко ИвановМилан МатовПанайот Карамфилович, Петър Чаулев, Милан Гюрлуков и други. На 29 и 30 май е свикано събрание в село Бегнище, на което присъстват 60 души представители на почти всички села в Кавадарска околия. За вдигане на въстание се изказват единодушно всички делегати. Избран е революционен щаб, в който влизат Михаил Шкартов, Лазар БанянскиХристо МиховКоце СеизовАтанас МурджевТодор КамчевПано ИзмирлиевМело ЯневТодор МицевГлигор ЛининЕвтим Манев, Дончо Лазаров, Васил СаздовДимитър ПинджуровАтанас Божков, Трайчо Трушията, Гошо Голев, Йованче Шошев, Милан Атанасов и Милан Ацев.

На 13 юни е свикано второ заседание на българите в Македония в село Ваташа, което решава, щом се получи известие, че българските войски тръгват от ЩипРадовиш и Струмица, четите и милицията на ВМОРО веднага ще се вдигнат на повсеместно въстание в Тиквешко, като ударят в гръб сръбските войски, окопали се по десния бряг на Вардар и по височините при селата Пепелище и Мужанци.

На 15 юни 1913 г. обаче четата на Дончо Лазаров е открита във Ваташа и започва сражение. Заедно с четата на Шкартов и други българите в Македония нападат сръбските войски в Неготино и още същия ден ги прогонват. В селището се установява българско управление. Сръбските власти изпращат войски и турски чети от околните села, но всички техни пристъпи са отблъснати. От Неготино българските въстаници настъпват към Кавадарци, където сърбите успяват да арестуват множество легални дейци на ВМОРО. Избухналото въстание хвърля в тревога сръбското върховно военно командване, което изпраща още войски. На 19 юни обаче те са разбити и отстъпват към Велес. Кавадарци е освободен, като над града се развяват български знамена. На 20 юни на тържествено събрание е избрано българско управление, съставено от 12 души от града и околията.

Вардарска македония българите в македония юстиция iustitia bg petar nizamov петър низамов

На 20 юни настъпва около 30 000 сръбска войска, начело с войводите Василие Търбич и Йован Бабунски и други. Въстаниците, представени от българите в Македония, са подкрепени от пристигналите на 22 юни чети на Христо Чернопеев, Чаулев и Васил Чекаларов. Сръбската армия започва да изгаря масово българските села, като селяните бягат към Кавадарци. Въстаниците водят ожесточени сражения при височините на село Паликура и от река Черна до река Луда Мара. На 23 юни Щабът на въстанието отправя апел до българското главно командване да изпрати помощ. Но получава заповед четите да се оттеглят, тъй като българската армия отстъпва на изток.

На 24 юни въстаниците напускат организирано позициите си и сръбските войски влизат в Кавадарци.

Цялото население и всички бежанци от околните села бягат към планините. По улиците на града се водят боеве през цялата нощ срещу 25 юни. Рано сутринта и четите и милицията на ВМОРО се оттеглят къв Бегнище. Градът е разграбен и опожарен. 60 къщи и дюкана са изгорени, а заловените 24 души са разстреляни на място.

Неготино пострадва по-силно – от 800 къщи и дюкяни са изгорени 750. На 27 юни щабът на въстанието решава невоъоръжените хора да се върнат в домовете си. Сръбският комендант на Кавадарци гарантира чрез свещеник Григор Хаджийорданов живота и имота на завърналите се. 

Въпреки това над тях и българите в Македония се започват масови насилия

– в Моклище са убити 18 души, в Корешница – 19, в Рибарци – 16. В Кавадарци 150 души са завързани на колове, държани 30 часа без вода и накрая избити и оставени непогребани.

На 12 юли, Петровден всички жители на Кавадарци са принудени да присъстват на молебен за крал Петър I, като окръжният управител заявява, че „тук в Сърбия може да живее само оня, който е прави сърбин“. На 20 юли всички граждани отново са събрани и обградени от войска, жандармерия и сръбски четници. Окръжният управител заявява, че населението на Кавадарци е от памтивека сръбско, и кара гражданите да гласуват декларация, с която се отказват от българската си народност и се обявяват за сърби. Общо жертвите в Кавадарци са 363 души, в Неготино – 230, а във Ваташа – 40 души. 2700 души са арестувани, инквизирани и затворени.

През септември същата година срещу сръбските власти избухва Охридско-Дебърското въстание.

II. Въстания след Букурещкия договор, сложил край на Междусъюзничската война :

1. Охридско-Дебърско въстание в Македония под властта на Сърбия

 

Охрид преди въстанието вардарска македония българите в македония юстиция iustitia bg petar nizamov петър низамов
Охрид преди въстанието период 7 – 20 септември 1913 г. Място дебърско и охридско резултат потушаване на въстанието; 30 000 бежанци се преселват в българия, а хиляди – в албания страни в конфликта вътрешна македоно-одринска революционна организация, албански революционери кралство сърбия
Охридско-Дебърското въстание (на албанскиKryengritjes së Ohrit dhe Dibrës; на сръбскиОхридско-дебарски устанак или Арбанашка побуна) е организирано от Вътрешната македоно-одринска революционна организация въстание на българи и албанци в западната част на Вардарска Македония срещу новата сръбска власт.

Въстанието избухва 2 месеца след края на Междусъюзническата война в ДебърскоСтружко и Охридско под водачеството на Милан МатовПетър ЧаулевПавел Христов и Антон Шибаков. След четиридневни сражения с редовна сръбска войска въстанието е жестоко потушено.

Мирни инициативи на ВМОРО в Македония под властта на Сърбия срещу Букурещкия договор 

Ден след подписването на Букурещкия договор, на 11 август 1913 година, Централният комитет на ВМОРО се свиква на заседание. Взима се решение да се настоява пред великите сили за ревизия на договора, а в противен случай организацията да продължи своята революционна борба за освобождението на Вардарска и Егейска Македония.

Първата мирна инициатива в насока ревизия на договора е меморандумът на новопрогонените българи от Македония.

Той е изпратен още същия ден до британския министър на външните работи Едуард Грей, председател на Лондонската посланическа конференция, и до пълномощните министри на Русия, Великобритания, Австро-Унгария, Италия и Франция в София. В него от името на 150 хиляди българите в Македония, жертва на новите завоеватели на Македония – сърби и гърци, решително се протестира против Букурещкия договор.

Като втора мирна инициатива една тричленна делегация, съставена от професорите Любомир МилетичИван Георгов и Александър Балабанов, е упълномощена да посети незабавно правителствата на европейските велики сили, на които от името на ЦК на ВМОРО да предаде подробно изложение. Още от първите срещи на делегацията се разбира, че тези правителства не проявяват готовност да се заемат с ревизия на Букурещкия договор.

Подготовка за Охридско-Дебърското въстание в Македония под властта на Сърбия

След като изслушва доклада на професорите за резултата от тяхната мисия в чужбина, ЦК на ВМОРО издава директива No 2 от 21 август 1913 г. до всички революционни дейци, войводи и членове на организацията. В нея се нарежда те да пристъпят към възобновяване на организационната и куриерската мрежа и връзките между отделните окръжни, околийски и районни комитети във Вардарска и Егейска Македония. На войводите се възлага системно да подготвят населението за нова борба. ЦК на ВМОРО решава също така незабавно да се пристъпи към подготовка на въстание в Битолско, Охридско и Дебърско. В същото време българското правителство праща Яне Сандански да преговаря с временното албанско правителство за общи действия срещу Сърбия и Гърция.

Задачите по подготовката на въстанието се възлагат на Петър Чаулев, член на ЦК, Павел Христов, задграничен представител на ВМОРО, Милан МатовХристо АтанасовНестор ГеоргиевАнтон Шибаков и други дейци и войводи в тези райони. Те получават пълномощно да влязат във връзка и с албанските революционери и да преговарят с тях за общи действия. В резултат на преговорите, които се водят в Елбасан, се постига споразумение между ВМОРО и Албанския революционен комитет, начело със Сефедин Пустина, за организиране и обявяване на съвместно въстание срещу сръбския режим. Решено е въстанието да се обяви в началото на октомври 1913 г.

Избухване на Охридско-Дебърското въстание в Македония под властта на Сърбия

Всеобхватна подготовка обаче не е извършена, тъй като непредвидено въстанието избухва един месец по-рано и бързо обхваща Дебърско, Стружко и Охридско. На 7 септември 1913 година долнодебърският байрактар Селим ага е заграден от сръбски войски в Пешкопия. На помощ му пристига милиция от албанските и българските села, но пристигат още сръбски войски и започва голямо сражение, след което въстава цяло Дебърско.[1] Обединените български и албански чети освобождават Дебър и на 9 септември 1913 г., чиновниците от сръбската администрация са прогонени от града. Два сръбски полка се спасяват с бягство, а 420 войници са пленени. В града е установена българо-албанска власт, като във временната управа са избрани Сефедин Пустина, Христо Атанасов, Иван Бойчев, Нестор Георгиев, Риза бейБайрам СтразимириНаум Бояджиев и други, всички родом от Дебър.[2]

Въстаниците прогонват сръбските войски и администрация и от Стружко и Охридско. Четвърти сръбски полк е пленен заедно с всички офицери.

Няколко сръбски оръдия са пленени в Охрид, където четите на Петър Чаулев и Павел Христов влизат още на 12 септември призори. Жителите ги посрещат възторжено. Целият град е окичен с български знамена. На състоялото се събрание е учредена временна българска управа. В нея влизат Лев Огненов, възпитаник на Робърт колежИван Групчев, завършил Солунската гимназия, Павел Христов, революционен организатор, Лев Кацков, юрист, Петър Филев, търговец, и други видни граждани. Отслужен е тържествен молебен, на който присъства цялото охридско гражданство. По същия начин е установена българска революционна власт в Струга и в околните села. Въстаниците прогонват сръбските войски към Битоля.

На 15 септември 1913 г. в Охрид се събират няколко хиляди въоръжени въстаници.

На състоялия се войводски съвет за главнокомандващ на всички въоръжени сили е избран Петър Чаулев. Взето в решение въстаниците незабавно да тръгнат към Битоля и Кичево. Определени са и войводите, които ще действат в съответните райони. Тъкмо когато въстаниците са готови да тръгнат, Петър Чаулев получава съобщение, че по искане на сърбите гръцки войски са преминали границата и са завзели град Поградец в южния край на Охридското езеро. Чаулев веднага изпраща един български учител да предупреди гръцкия командир да се оттегли с войските си или ще бъдат нападнати. Гръцките войски се оттеглят. Въстаниците обаче загубват близо две денонощия.

Избухването на въстанието и прогонването на сръбските войски от Дебърско, Стружко и Охридско подтикват сръбокото правителотво да обяви, че е започнала „нова война“.
Още на 11 септември е издаден кралски указ за мобилизация. За потушаване на въстанието освен редовната армия са мобилизирани допълнително около 100 хиляди войници.

В помощ се изпращат и четите на Черна ръка. Още при избухването на въстанието Сръбското върховно командване телеграфира на Василие Търбич в Прилеп да замине с четата си за Кичево и да се включи в отбраната на града. Търбич уведомява и другите сръбски войводи – Йован ДолгачДано СтояновМихаил ЙосифовБожко Вирянец, да тръгнат с отрядите си към Кичево.

Сраженията в Охридско-Дебърското въстание в Македония под властта на Сърбия

В Битоля се съсредоточават многобройни сръбски войски. Поради това Чаулев нарежда на въстаниците първо да освободят Кичево, а след това да се отправят към Битоля. Но на път за Кичево въстаническите чети се срещат с настъпващите сръбски войски при прохода на Изток планина, на пътя между Ресен и Охрид. Завързва се ожесточено сражение, което продължава две денонощия (17 и 18 септември). Четири пъти сръбските войски тръгват в настъпление и всеки път са отблъснати от огъня на българските въстаници. Позициите се защитават предимно от четите на Антон Шибаков и Нестор Георгиев. Но сръбските войски нападат с големи сили, като вкарват в боя оръдия и картечници, което принуждава въстаниците да отстъпят на юг към Галичица. Много жертви падат и от двете страни.

В същото време четата на Петър Чаулев в ожесточен бой разбива сръбските войски при село Иванчища и на 17 септември превзема Кичево.

Цялата територия на изток от Черни Дрин и Охридското езеро е свободна. Сръбските войски обаче получават значителни подкрепления от артилерията и предприемат настъпление по всички фронтове. На 18 септември въстаниците се оттеглят на юг от Кичево към Галичица планина между Охридското и Преспанското езеро. На 18 и 19 септември тежки боеве се водят при Голак планина. Тук в помощ на сръбските части идват гръцки войски от юг. На 19 септември селата около Охрид са превзети и опожарени от сръбски чети. Сърбите влизат и в самия град. Всички въстанически чети, български и албански, на 20 септември отстъпват на запад към Голо бърдо, за да охраняват прохода, през който въстаниците се изтеглят на албанска територия. Същия ден ръководителите на ВМОРО узнават, че албанските чети от Дебърско са разформировани и въстаниците заедно със семействата си отстъпват към Албания. Тогава Петър Чаулев дава заповед за разформироване на българските въстанически чети и трансформирането им в малобройни хвърчащи отряди, всеки с отделен войвода.

Потушаване на Охридско-Дебърското въстание в Македония под властта на Сърбия

При потушаване на въстанието сръбските войски и чети извършват масови насилия и разрушения във въстаналите райони. В Охридска околия са изгорени до основи 80 села, а в района между Охрид, Дебър и Гостивар изцяло или частично са опожарени около 180 села. В Охрид са убити осем свещеници, петима учители и около 150 български граждани. Избити са и около 500 турци и албанци. Къщите в цели квартали са разрушени като принадлежащи на бунтовници. Голяма част от избитите са хвърлени в дълбокия сух кладенец до Имарет джамия. След това кладенецът е затрупан с камъни. Стотици охридчани са хвърлени в затворите.

Другият въстанал район – Дебърско, е също подложен на жестоко опустошение.

Градът е почти напълно разрушен. Опожарени, ограбени и обезлюдени са десетки села. При отбраната на Дебър загиват над 300 души четници. Избити са и стотици невинни жители. Жени и деца са хвърляни в огъня, а мъжете, наредени в редици, са избивани с картечници.

В Кичево и Кичевско от сръбските войски и чети са избити над 100 души български и албански първенци. Освен това като съмишленици на въстаницитв над 150 души са жестоко бити. Вследствие на побоя 17 от тях умират. В село Пласница, Кичевско, са убити 46 души селяни и 5 къщи са изгорени. В село Гявато са убити над 40 души и труповете им са хвърлени в кладенците.

Насилия са извършвани и в невъстаналите райони на Вардарска Македония. В Кочанско са убити 201 души и 107 са жестоко изтезавани. В Царевоселско са убити 212 души, като 87 от тях са обявени за безследно изчезнали. В Пехчевска околия броят на убитите българи възлиза на 134 души. В Битоля след жестоки мъчения са осъдени на дългогодишен затвор 46 видни български граждани, между които 11 свещеници.

За да спасят живота си, над 30 хиляди души от българите в Македония от тази част на Македония по различни пътища бягат към България. Хиляди албански бежанци намират подслон в съседна Албания.

На 2 декември 1913 г. в аудитория №1 на Софийския университет „Свети Климент Охридски“ ЦК на ВМОРО организира възпоменателно събрание в памет на жертвите на въстанието.

************** НАПИШЕТЕ КОМЕНТАР ПОД СТАТИЯТА **************

Юстиция - журналистически разследвания, анализи, най-важното и най-новото, съдържание и новини от българия и света, фронтално, видео,

Разгледайте нашия ОНЛАЙН МАГАЗИН като НАТИСНЕТЕ ТУК.

За внос от целия Свят на СТОКИ НА ЕДРО, свържете се с нашата АГЕНЦИЯ ЗА ВНОС НА СТОКИ (Buying Import Office IUSTITIA) като НАТИСНЕТЕ ТУК
Изберете нашите специалисти за висококачествени софтуерни услуги :
Можете да поръчате от ЮСТИЦИЯ онлайн изработка и поддръжка на уеб сайтове и онлайн магазини, DEV и ИТ (IT) поддръжка, SEO оптимизация за високо класиране в Google и дигитален маркетинг като НАТИСНЕТЕ ТУК

НИЕ МОЖЕМ ДА БЪДЕМ ВАШИЯТ ПАРТНЬОР ЗА ОНЛАЙН УСПЕХ

Вижте нашите треньори като НАТИСНЕТЕ ТУК. Изработване на персонални хранителни и тренировъчни режими, хранителни добавки, витамини и суплементи за добри резултати за професионални спортисти, както и за любителите на добра фигура и тонус.

Разгледайте обявите и офертите ЗА ПРОДАЖБА и ПОД НАЕМ на нашата АГЕНЦИЯ ЗА НЕДВИЖИМИ ИМОТИ.

При нас можеш и да РЕЗЕРВИРАШ ОНЛАЙН Хотели и Ваканционни жилища в България и чужбина

Редакцията на "ЮСТИЦИЯ" се извинява за евентуално допуснати неточности в разследванията на ЮСТИЦИЯ.БГ.

Засегнатите лица имат право на отговор.

Последвайте ЮСТИЦИЯ в Google Новини

Най-интересните РАЗСЛЕДВАНИЯ слушайте в подкаста на ЮСТИЦИЯ в SpotifyApple Podcasts и Google Podcasts

Следете най-актуалното от деня на страницата ни във Фейсбук

Следвайте ни и в Инстаграм

Коментирайте