Нападенията на българите на Балканите от края на 5-6 век (над 2 века преди Аспарух) – автор Петър Низамов
Българите (утигури и кутригури) са живели над Черно море и са споменавани като скитско-сарматски народ (от индо-европейски произход), който атакува Източната Римска империя още през 5-6 век (т.е. 2 века преди Аспарух), но той опустошава Балканите и се прибира северно от Дунав. Те заемат танаитско-меотската (Доно-Азовска) степна зона, кутригурите – в западната част и утригурите – на изток.
Изтрито: Агатия Схоластик – гръцки поет и главен историк на част от управлението на римския император Юстиниан I (между 552 и 558 г.) пише ок. 579–582 г. :
“…всички те се наричат най-общо скити и в частност хуни според нацията си. По този начин, някои са кутригури (Koutrigours) или Утигури (Outigours), а други са ултизури (Oultizurs) и бургунди (Bourougounds)… Илтизурите и бургундите са били известни от времето на император Лъв (457–474) и римляните от онова време и изглежда са били силни. Ние обаче в днешно време нито ги познаваме, нито мисля, че ще ги познаваме. Може би са загинали или може би са се преместили на много далечно място.”
Прокопий от Кесария, живял около 500 – 565) е виден късноантичен гръцки учен и историк от Кесария Приморска. Той придружава римския генерал Велизарий във войните на император Юстиниан. Прокопий става главният римски историк от 6-ти век, като пише Историята на войните , сградите и Тайната история.
Та, той разказва:
“В старите времена много хуни (общо наименование за всички езичници, биещи се на коне), наричани тогава кимерийци , обитавали земите, които вече споменах. Всички те имаха един ЦАР. Веднъж един от техните царе имал двама сина: единият на име Утигур, а другият на име Кутригур. След смъртта на баща си те поделили властта и дали имената си на подчинените народи, така че и до днес едни от тях се наричат утигури, а други – кутригури.
Изтрито: Кутригурите са използвани от Виталиан (племенник на бившия Константинополски патриарх) в бунтовете му против император Анастасий, както пише Йоан Никийски в началото на 6 век.
Изтрито: През 551 г. армия от 12 000 кутригури, водена от много командири, включително Хиниалон , идва от „западната страна на Меотичното езеро “, за да помогне на гепидите , които са във война с лангобардите
Точно за това в изтичника от ЛИБИ на Павел Серафимов са споменати българи покрай лангобардите. По-късно с гепидите те плячкосват византийските земи.
Теофан:
“През 551 г. 12 хиляди кутригури, начело с вожда си Хиниалон, подстрекавани от гепидите, нахлули на Балканите и ги опустошили.”
След това през зимата на 558 г. останалата голяма кутригурска армия, водена от наследилият го Заберган , преминала замръзналия Дунав и се разделила на три части; една част нахлула на юг чак до Термопилите ; докато други две – Тракийският Херсонес ; и периферията на Константинопол.
Сарматите – кои са нашите предци ?
През март 559 г. Заберган атакува Константинопол. Само една част от силите му се състояла от 7000 конници.
През 559 г. кутригурите ( българите ) атакуват Константинопол, за това след няколко века ще пишат, че Анастасиевите стени са построени да пазят Константинопол от хуни, славяни и българи.
Траките по това време са отдавна под византийска власт и не атакуват никакъв Константинопол, а по това време поетапно вече са приели светия кръст от Константинопол. Бесите са последните, които доброволно приемат християнството и се ромеизират в края на 5 век. (ок. век преди това).
Преминаването на такива разстояния за кратък период от време показва, че те са били конни воини и в сравнение с армията на Чиниалон, нападателите на Заберган вече са лагерували близо до бреговете на Дунав.
Кой е Заберган и защо не учим в учебниците за него?
Заберган e вожд на кутригурите (част от българите) през 6 век от 550 г. до 562 г. Името има ирански произход.
Боспорското царство – българско, тракийско или гръцко ?
Той е в съюз с евро-азиатските авари, като с тях атакува през 559 г. северните части на Източната Римска империя по времето на Юстиниан I. Безсилният византийски император ги дарява с много дарове, защото тези племена били значителна заплаха.
През 562 г. на трона на кутригурите ( българите ) се възкачва Баян.
Кутригурите ( българите ) сключват мирен договор с Византийската империя и 2000 кутригури на коне, с жени и деца, водени от Синион , постъпват на императорска служба и се заселват в Тракия.
След като се убеждва в бойните им умения, импертор Юстниян заселва част от тях в Тракия и ги използва като наемници във византийската армия. Щом са били заселени, какви са те? Местни траки ли са или са други? Защото ако бяха местни, нямаше да ги заселват в родината им, а щяха да си живеят там…
Приятелското отношение към тези кутригури ( българи ) се разглежда негативно вожд на утигурите от Сандилх.
Това помага на император Юстиниян да подмами кутригурите и утигурите ( българите ) във взаимно-унищожителна война, която довежда до отслабването им.
По-късно императорът настройва кутригурите срещу утигурите, което води до война между двете племена.
Българите траки ли са или са си българи – дисекция на глупостите на Павел Серафимов
Император Юстиниан I чрез дипломатически ходове и подкупил и подмамил кутригурите и утигурите ( българите ) във война. Утигурите, водени от Сандилх, атакуват кутригурите, които претърпяват големи загуби.
Тази история се потвърждава и от думите на утигурския владетел Сандилх :
“Не е нито честно, нито прилично да изтребваме съплеменниците си (кутригурите), които не само говорят език, идентичен с нашия, които са наши съседи и имат същото облекло и начин на живот, но и които са наши роднини, макар и подложени. на други лордове“
След като се унищожават взаимно, остатъците от българите на Заберган и Сандилч придобиват Дакия (дн. Румъния) по време на управлението на император Маврикий. Маврикий е източноримски император от 582 до 602 г. и последният член на династията Юстиниан .
Войната между българите (кутригури и утигури) става причина кутригурите да бъдат покорени от Аварския хаганат.
Въпреки набезите на българите (кутригури и утигури), заплаха за стабилността на Византийската империя според Прокопий, Агатия и Менандър нямало, защото кутригурите и утигурите ( българите ) се унищожавали един друг.
Както сегашните българи… Кръвта вода не става!
Някои кутригурски останки са отнесени от аварите в Панония. Към 569 г. Κοτζαγηροί (Kotzagiroi, вероятно Kutrigurs), Ταρνιάχ (Tarniach) и Ζαβενδὲρ (Zabender) бягат при аварите от тюрките .
Аварският каган Баян I през 568 г. нарежда на 10 000 така наречени кутригурски хуни да преминат река Сава .
Утигурите остават в понтийската степ и падат под властта на тюрките.
Т.е. утигурите (част от бъдещите обединени българи на Кубрат) не са тюрки, а са били завладени от Тюркския и после Западно-тюркския хаганат до падането му и образуването на Велика България от народ, който не е тюркски, не е и автохтонен балкански народ,
Народ, който винаги е считан за скитски народ.
Кутригурите ( българите ) мигрират в Аварския хаганат, а утигурите, които живеят по наизток, попадат под властта на Тюрския, а после и Западно-тюрския хаганат.
След разделянето и отслабването на велико-тюрските хаганати, Кубрат използва случая да обедини кутригури и утигури ( българи ) в държава , позната в древността като Велика България – между Днепър и Дон над Черно море в дн. Украйна.
В Historia syntomos, breviarium, на Патриарх Никифор I Константинополски , византийски писател и патриарх на Константинопол от 12 април 806 г. до 13 март 815 г. е написано:
“Между 630 и 635 г. кан Кубрат успява да обедини българите оногури с племената на кутригурите и утигурите под една власт, създавайки мощна конфедерация, която е наричана в Западна Европа като Стара Велика България или Патрия Оногурия. По-правилно да се нарича Оногундурско-Българската империя.”
Хубратис (Кубрат) организира оногурите под империята на Стара Велика България в средата на 7 век. От 8 век византийските източници често споменават оногурите в тясна връзка с българите. Агатон (началото на 8 век) пише за народа на оногурските българи. Никифор I (началото на 9-ти век) отбелязва, че Хубратис е владетел на Оногундури , а неговият съвременник Теофанис ги нарича Оногундуробулгар .
Хубратите успешно се разбунтуват срещу аварите и създават Стара Велика България ( Магна България ), известна още като Оногундурско-българската държава
, или Патрия Оногурия в Равенската космография (700 г.). Константин VII (средата на 10-ти век) отбелязва, че българите преди са се наричали Оногундури .
Тази асоциация е била отразена преди това в арменски източници, като Аскархатшуитс , който се отнася до Олходор Бикар , и Историята на Мовсес Хоренаци от 5-ти век , която включва допълнителен коментар от писател от 9-ти век за колонията Вледур Булкар . Марквард и Голдън свързват тези цифри с Igdr (Ulugundur) на Ибн ал-Калби (ок. 820), Vdur (Vundur) на Худуд ал-Алам, Vldr (*Vulundur) на Ал Масуди (10 век) и унгарското име на Белград , Nándorfehérvár , др( *Nandur) от Гардизи (11 век) и *Vunundur в писмото на хазарския цар Йосиф. Всички форми показват фонетични промени, характерни за късния Огурик.
След като търпят решаващи поражения срещу многобройните хазари, огромният народ на българите (кутригури, утигури, оногури и оногундури) на Кубрат се разделя.
Стефан Петров от ИСКРА.БГ лежал в затвора за опит за убийство на трима с нож осъден на четири години
Котраг, който е вторият син на кан Кубрат от прабългарския род Дуло. Според византийските хронисти Никофор и Теофан Изповедник, след смъртта на баща си и разпадането на Велика България, Котраг разширява влиянието на своите прабългари нагоре по река Волга.
Според други неназовани източници той действително е втори син на Кубрат, но собственото му име не е известно, а името Котраг показва, че е стоял начело на племето котраги, вероятно като наместник на своя баща още преди смъртта на хан Кубрат. Счита се, че Котраг има двама сина – Ишкул (? – 707) и Ирхан. Котраг е запомнен като основател на Волжка България, като неговите наследници достигат земите на съвременен Татарстан, където се установяват сред местните угро-фински племена.
Аспарух повежда огромна част от този велик народ към Балканите, където вече с заселени част от кутригурите ( българите ) като наемници във византийската армия. По пътя към него се присъединяват много кутригури от тези, намерили земя в Аварския хаганат.
“От общинско предприятие Транспорт е присвоена огромна сума пари от паркинг “Гурко” в Бургас” ?
Точно това е причината за многобройните междуособични войни между България и Аварския хагант през края на 7 и 8 век, довеки до унищожаването му и поглъщането на кутригурите ( българите ) от Аварския хаганат, за които има източници, че са водени от Кубер към Македония и Поморавието.
Така че, не е вярно твърдението, че народът, воден от Аспарух който дошъл и основал България е бил малък и е бил претопен.
Точно обратното. Той е бил огромен и към него непрекъснато са се присъединявали нови и нови части на пръснатите кутригури и утигури ( българи ) в земите на Север от Дунав.
Най-големият прилив е бил след разпадането на Аварския хаганат в Панония.
Освен това, този народ е заварил местно християнско ромеизирано население, говорещо и пишещо на гръцки език, които те са считали за византийци (ромеи) и са налагали властта си над тях.
Така, че е смешно твърдението, че бъгарите бил претопени от който и да било народ, след като те са били господстващата класа в тази новообразувана държава и са налагали властта си със закони от типа на Крум.
Резюме:
Да, укриват важни пасажи от нашата история!
Например в учебниците по история не се учи за Заберган и обсадата на българите ( кутригури ) на Константинопол от 559 г.
Но, българите не са траки и траки и българи са различни понятия!
Асимилирали сме много ромеи-траки, но те не са и не могат да бъдат решаващ фактор при формирането на българската нация.
ЦИТАТИ ЗА БЪЛГАРИТЕ ( КУТРИГУРИТЕ, УТИГУРИТЕ, ОНОГУРИТЕ И ОНОГОНДУРИТЕ ) ОТ ИЗВОРИТЕ ПРЕДИ 7 ВЕК
Сирийският превод на Църковната история (ок. 555 г.) на Псевдозахарий Оратора в Западна Евразия записва Avnagur (считан за оногури), wngwr (оногури), wgr (огури). Авторът пише следното:
„ Авнагур (Аунагур) са хора, които живеят в палатки. Авгар, сабир, бургар, алан, куртаргар, авар, хасар, дирмар, сирургур, баграсир, кулас, абдел и хефталит са тринадесет народа, които живеят в палатки, изкарват прехраната си с месо от домашни животни и риби, диви животни и с оръжията си (грабителство).“
За прабългарите и аланите през първата половина на 6-ти век той добавя:
“Страната на Базгун … се простира до портите на Каспий и морето, които са в страната на хуните. Отвъд портите живеят бургарите (българите), които имат свой собствен език и са езичници и варварски хора. Те имат градове. А аланите – те имат пет града.”
Симокатис в писмото на турчина Каян (Тамган) до император Маврикий записва сложно известие:
“… каганът започна друга операция и покори всички огорци (ОНОГУРИ). Този народ е (един от) най-могъщите ПОРАДИ ТЕХНИЯ БРОЙ и обучението им за война в пълно развитие. Те са се заселили на изток, откъдето тече река Тил , които турците обичат да наричат „Черни”. Най-старите вождове на този народ се казват Уар и Хуни . “
Според Хагано някои от тези уари и хуни (хуни), които пристигнаха в Източна Европа, бяха взети от оногурите, барсилите, савирите и други племена като оригинални авари и следователно уарите и хуните се възползваха от ситуацията и започнаха да се наричат авари. Симокатис също разказва,
„когато огорите, следователно, бяха напълно на колене, хаганосите убиха главата на колкс, мечове“,
показвайки съпротивата на огорите срещу турската сила. [26] Учените смятат, че ако Тил е Кара Итил (Марс Итил), т.е. Волга (Атил/Итил), тогава споменатият Огор би бил Огурите, докато ако е в Централна Азия, тогава може да са Уйгурите.
А Голдън, Питър Бенджамин (1990). пише в книгата си „Народите на южните руски степи“ – Кеймбриджката история на ранната вътрешна Азия . стр. 256–284.
“Някъде около 463 г. сл. н. е. започва поредица от номадски миграции във Вътрешна Азия… Археологически и литературни доказателства ни позволяват да поставим родината на тези новодошли, огурските племена, в Западен Сибир и казахските степи… Огурите са били част на голяма тюркска племенна групировка, известна в китайските източници като Tieh-lê, които трябваше да бъдат открити и във Вътрешна Азия. Течността на ситуацията в степите е огледална в нашите източници, калейдоскоп от разпадане и реформиране на племенни съюзи. Въпреки че някои от предшествениците на тази важна миграция все още са неясни, не може да има съмнение, че племената Огур сега са станали доминиращият елемент в Понто-Каспийските степи. Терминът огур обозначава “групиране на родствени племена, племенен съюз” и фигури в техните етноними: оногур, сарагур и др. Езикът на тези огурски племена, който днес е оцелял само в чувашкия, е бил различен от този на общотюркския. През 480 г. намираме нашето най-ранно твърдо известие за българите („смесени“), голям конгломерат от огурски, хунски и други елементи. Освен това имаме сведения за дейността на кутригурите и утригурите, които се появяват в нашите източници под собствените си имена като „хуни“ и може би дори като „булгари“. Точната им връзка с последния не може да бъде определена със сигурност, но и трите очевидно произхождат от една и съща хуно-огурска среда. имаме сведения за дейността на кутригурите и утригурите, които се появяват в нашите източници под собствените си имена, като „хуни“ и може би дори като „булгари“. Точната им връзка с последния не може да бъде определена със сигурност, но и трите очевидно произхождат от една и съща хуно-огурска среда. имаме сведения за дейността на кутригурите и утригурите, които се появяват в нашите източници под собствените си имена, като „хуни“ и може би дори като „булгари“. Точната им връзка с последния не може да бъде определена със сигурност, но и трите очевидно произхождат от една и съща хуно-огурска среда.”
Сирийският превод на Църковната история на Псевдо-Захарий Ретор ( ок. 555 г.) в Западна Евразия описва тринадесет племена, wngwr ( Onogur ), wgr ( Oğur ), sbr ( Sabir ), bwrgr ( Burğar , т.е. българи ), kwrtrgr ( Kutriğurs), br (вероятно абарски , т.е. аварски ), ksr ( Kasr ; Akatziri ), srwrgwr ( Saragur ), dyrmr(* [I]di[r]mar ? < Ιτιμαροι ), b’grsyq ( Баграсик , т.е. барсили ), kwls ( Хализи ?), bdl ( Абдали ?) и ftlyt ( Ефталит ). Те са описани с типични фрази, използвани за номадите в етнографската литература от този период, като хора, които „живеят в палатки, изкарват прехраната си с месо от добитък и риба, от диви животни и с техните оръжия (грабителство)“.
автор: ПЕТЪР НИЗАМОВ
Редакцията на “ЮСТИЦИЯ” се извинява за евентуално допуснати неточности. Засегнатите лица имат право на отговор.
Последвайте ЮСТИЦИЯ в Google Новини
Петър Низамов, произход на българите, кутригури, утигури, оногури, оногундури, Петър Низамов, произход на българите, кутригури, утигури, оногури, оногундури, Петър Низамов, произход на българите, кутригури, утигури, оногури, оногундури, Петър Низамов, произход на българите, кутригури, утигури, оногури, оногундури, Петър Низамов, произход на българите, кутригури, утигури, оногури, оногундури, Петър Низамов, произход на българите, кутригури, утигури, оногури, оногундури, Петър Низамов, произход на българите, кутригури, утигури, оногури, оногундури,
Най-интересните РАЗСЛЕДВАНИЯ слушайте в подкаста на ЮСТИЦИЯ в Spotify, Apple Podcasts и Google Podcasts
Следете най-актуалното от деня на страницата ни във Фейсбук
Следвайте ни и в Инстаграм
Източници:
- Знам.bg
- Заберган
- R. Browning: Justynian i Teodora. Ss. 208 – 211.
- T. Wasilewski: Historia Bułgarii. S. 33.
- R. Browning: Justynian i Teodora. Ss. 211 – 213.
- Wedle T. Wasilewskiego w 558 roku (Historia Jugosławii, s. 24)
- T. Wasilewski: Historia Jugosławii. S. 25.
- Martindale, John Robert; Arnold Hugh Martin Jones; J. Morris, The Prosopography of the Later Roman Empire A.D. 527 – 641, Volume III, 1992, Cambridge University Press, ISBN 978-0-521-20160-5
- Robert Browning: Justynian i Teodora. Warszawa: Państwowy Instytut Wydawniczy, 1977.
- Tadeusz Wasilewski: Historia Jugosławii do XVIII wieku. W: W. Felczak: Historia Jugosławii.
- Wrocław: Ossolineum, 1985. ISBN 83-04-01638-9.
- Tadeusz Wasilewski: Historia Bułgarii. Wrocław: Ossolineum, 1988. ISBN 83-04-02466-7.
- Kazhdan, Alexander Petrovich. The Oxford Dictionary of Byzantium. Nova Iorque e Oxford: Oxford University Press, 1991. ISBN 0-19-504652-8
************** НАПИШЕТЕ КОМЕНТАР ПОД СТАТИЯТА **************
Довери се на 15 години опит в бранша!
Разгледайте нашия ОНЛАЙН МАГАЗИН като НАТИСНЕТЕ ТУК.
За внос от целия Свят на СТОКИ НА ЕДРО, свържете се с нашата АГЕНЦИЯ ЗА ВНОС НА СТОКИ (Buying Import Office IUSTITIA) като НАТИСНЕТЕ ТУК
Изберете нашите специалисти за висококачествени софтуерни услуги :
Можете да поръчате от ЮСТИЦИЯ онлайн изработка и поддръжка на уеб сайтове и онлайн магазини, DEV и ИТ (IT) поддръжка, SEO оптимизация за високо класиране в Google и дигитален маркетинг като НАТИСНЕТЕ ТУКНИЕ МОЖЕМ ДА БЪДЕМ ВАШИЯТ ПАРТНЬОР ЗА ОНЛАЙН УСПЕХ
Вижте нашите треньори като НАТИСНЕТЕ ТУК. Изработване на персонални хранителни и тренировъчни режими, хранителни добавки, витамини и суплементи за добри резултати за професионални спортисти, както и за любителите на добра фигура и тонус.Разгледайте обявите и офертите ЗА ПРОДАЖБА и ПОД НАЕМ на нашата АГЕНЦИЯ ЗА НЕДВИЖИМИ ИМОТИ.
При нас можеш и да РЕЗЕРВИРАШ ОНЛАЙН Хотели и Ваканционни жилища в България и чужбинаРедакцията на "ЮСТИЦИЯ" се извинява за евентуално допуснати неточности в разследванията на ЮСТИЦИЯ.БГ.
Засегнатите лица имат право на отговор.
Последвайте ЮСТИЦИЯ в Google Новини
Най-интересните РАЗСЛЕДВАНИЯ слушайте в подкаста на ЮСТИЦИЯ в Spotify, Apple Podcasts и Google Podcasts
Следете най-актуалното от деня на страницата ни във Фейсбук
Следвайте ни и в Инстаграм
Господин Низамов, запознайте се преди дебата с Големия Черноморски потоп от 5508 г. пр.Хр. Огромна част от българите, които са живели около Черно море са се изселили по всички посоки на света. Част от тях са се изселили към Памир, заселили се в Таримската котловина и са създали държавата Балхара. 3000 години са съжителствали с китайците, заради тях е построена Китайската стена, китайският календар е направен на основата на българския календар. Може би сте чели са пирамидите в китайската пустиня. Те са били български. За Балхара съседите й я наричали “страната с хилядите каменни градове”. Но идва друга климатична промяна – суша и постепенно Таримската котловина се превръща в днешната пустиня Къзълкум. След като няма как да живеят в пустинята българите решават да се завърнат по родните си места и потеглят на запад. Няколко века живеят на север от Черно море и създават редица градове в днешните земи на Украйна и Южна Русия. Така че не са народи, които живеят в палатки. И днес западните археолози, които издирват и разкриват древните градове на Балхара са удивени от каменните колони, които са били в почти всяка българска къща, от каменните орнаменти, от остатъците от бяло и цветно стъкло, така че те не са номади, които се хранят от животните, които отглеждат. Днешният град Киев (предишно име Бащу) е бил подновен от Шамбат Кий, брат на Кубрат, нашият Аспарух доста години е управлявал от него. Така че нашите предци са дошли в Европа около 165 г., когато създават Втората Хунорска империя, а не са дошли няколко години преди 681 г. По времето, когато са били в Балхара, те са били нашественици, а не автохтонен народ. А тези българи, които не са били пострадали от потопа, са останали да живеят на Балканите и доста по-късно, гърците ги наричат “траки”. Но техните предишни имена са били “пелазги” и “пелгари” (българи – гръцко произношение). Независимо от имената (когато един народ е живял хилядолетия, той променя и името си) “траките” и “българите”, които са живели повече от 4 века на север от Черно море са всъщност един и същ народ, с един и същ език. Интересното е, че т.нар. “траки” са използвали същия Български календар, който се е ползвал и от Аспаруховите българи.
Thank you for your sharing. I am worried that I lack creative ideas. It is your article that makes me full of hope. Thank you. But, I have a question, can you help me?