Нападенията на българите – кутригури на Балканите от края на 5-6 век – 2 века преди Аспарух

 

[visual-link-preview encoded=“eyJ0eXBlIjoiaW50ZXJuYWwiLCJwb3N0IjoyMTkyLCJwb3N0X2xhYmVsIjoi0J/Rg9Cx0LvQuNC60LDRhtC40Y8gMjE5MiAtINCR0L7RgdC/0L7RgNGB0LrQvtGC0L4g0YbQsNGA0YHRgtCy0L4gLSDQsdGK0LvQs9Cw0YDRgdC60L4sINGC0YDQsNC60LjQudGB0LrQviDQuNC70Lgg0LPRgNGK0YbQutC+ID8iLCJ1cmwiOiIiLCJpbWFnZV9pZCI6MjIwMCwiaW1hZ2VfdXJsIjoiaHR0cDovL3d3dy5pdXN0aXRpYS5iZy93cC1jb250ZW50L3VwbG9hZHMvMjAyMy8wNC9ib3Nwb3Jza290by10c2Fyc3R2by1wZXRhci1uaXphbW92LndlYnAiLCJ0aXRsZSI6ItCR0L7RgdC/0L7RgNGB0LrQvtGC0L4g0YbQsNGA0YHRgtCy0L4gLSDQsdGK0LvQs9Cw0YDRgdC60L4sINGC0YDQsNC60LjQudGB0LrQviDQuNC70Lgg0LPRgNGK0YbQutC+ID8iLCJzdW1tYXJ5Ijoi0JHQvtGB0L/QvtGA0YHQutC+0YLQviDRhtCw0YDRgdGC0LLQviAmIzgyMTE7INCf0LXRgtGK0YAg0J3QuNC30LDQvNC+0LIgKNCw0LLRgtC+0YAg0L3QsCDRgdGC0LDRgtC40Y/RgtCwICYjODIyMDvQkdC+0YHQv9C+0YDRgdC60L4g0YbQsNGA0YHRgtCy0L4mIzgyMjE7INCyINCj0LjQutC40L/QtdC00LjRjykg0JHQvtGB0L/QvtGA0YHQutC+0YLQviDRhtCw0YDRgdGC0LLQviDQtSDRgdC/0YDRj9Cz0LDQvdC+INGH0LXRgdGC0L4g0L7RgiDQvdGP0LrQvtC4INC40YHRgtC+0YDQuNGG0Lgg0LrQsNGC0L4g0YLRgNCw0LrQuNC50YHQutC+INC4INCx0YrQu9Cz0LDRgNGB0LrQviDRhtCw0YDRgdGC0LLQviwg0L3QviDQtNCw0LvQuCDRgtC+0LLQsCDQtSDQuNGB0YLQuNC90LDRgtCwPyDQkdC+0YHQv9C+0YDRgdC60L4g0YbQsNGA0YHRgtCy0L4gNDM3INC/0YAu0L0u0LUuwqDigJMgMzcwINCa0L7QvdGC0LjQvdC10L3RgiDQldCy0YDQvtC/0LAg0KHRgtC+0LvQuNGG0LAg0J/QsNC90YLQuNC60LDQv9C10Lkg0KDQtdC70LjQs9C40Y8g0KDQtdC70LjQs9C40Y8g0LIg0JTRgNC10LLQvdCwINCT0YrRgNGG0LjRjyDQpNC+0YDQvNCwINC90LAg0YPQv9GA0LDQstC70LXQvdC40LUg0JzQvtC90LDRgNGF0LjRjyDQkdC+0YHQv9C+0YDRgdC60L7RgtC+INGG0LDRgNGB0YLQstC+wqBlINCw0L3RgtC40YfQvdC+wqDRhtCw0YDRgdGC0LLQvsKg0L3QsCAyLdGC0LUg0YHRgtGA0LDQvdC4INC90LDCoNCa0LXRgNGH0LXQvdGB0LrQuNGPINC/0YDQvtGC0L7QusKgKNGC0L7Qs9Cw0LLQsCBbJmhlbGxpcDtdIiwidGVtcGxhdGUiOiJ1c2VfZGVmYXVsdF9mcm9tX3NldHRpbmdzIn0=“]

Точно за това в изтичника от ЛИБИ на Павел Серафимов са споменати българи покрай лангобардите. По-късно с гепидите те плячкосват византийските земи.

Теофан:

„През 551 г. 12 хиляди кутригури, начело с вожда си Хиниалон, подстрекавани от гепидите, нахлули на Балканите и ги опустошили.“

След това през зимата на 558 г. останалата голяма кутригурска армия, водена от наследилият го Заберган , преминала замръзналия Дунав и се разделила на три части; една част нахлула на юг чак до Термопилите ; докато други две – Тракийският Херсонес ; и периферията на Константинопол.

Сарматите – кои са нашите предци ?

През март 559 г. Заберган атакува Константинопол. Само една част от силите му се състояла от 7000 конници.

През 559 г. кутригурите ( българите ) атакуват Константинопол, за това след няколко века ще пишат, че Анастасиевите стени са построени да пазят Константинопол от хуни, славяни и българи.

Траките по това време са отдавна под византийска власт и не атакуват никакъв Константинопол, а по това време поетапно вече са приели светия кръст от Константинопол. Бесите са последните, които доброволно приемат християнството и се ромеизират в края на 5 век. (ок. век преди това).

Преминаването на такива разстояния за кратък период от време показва, че те са били конни воини и в сравнение с армията на Чиниалон, нападателите на Заберган вече са лагерували близо до бреговете на Дунав.

Кой е Заберган и защо не учим в учебниците за него?

Заберган e вожд на кутригурите (част от българите) през 6 век от 550 г. до 562 г. Името има ирански произход.

Боспорското царство – българско, тракийско или гръцко ?

Той е в съюз с евро-азиатските авари, като с тях атакува през 559 г. северните части на Източната Римска империя по времето на Юстиниан I. Безсилният византийски император ги дарява с много дарове, защото тези племена били значителна заплаха.

През 562 г. на трона на кутригурите ( българите ) се възкачва Баян.

Кутригурите ( българите ) сключват мирен договор с Византийската империя и 2000 кутригури на коне, с жени и деца, водени от Синион , постъпват на императорска служба и се заселват в Тракия.

След като се убеждва в бойните им умения, импертор Юстниян заселва част от тях в Тракия и ги използва като наемници във византийската армия. Щом са били заселени, какви са те? Местни траки ли са или са други? Защото ако бяха местни, нямаше да ги заселват в родината им, а щяха да си живеят там…

Приятелското отношение към тези кутригури ( българи ) се разглежда негативно вожд на утигурите от Сандилх.

Това помага на император Юстиниян да подмами кутригурите и утигурите ( българите ) във взаимно-унищожителна война, която довежда до отслабването им.

По-късно императорът настройва кутригурите срещу утигурите, което води до война между двете племена.

Българите траки ли са или са си българи – дисекция на глупостите на Павел Серафимов

Император Юстиниан I чрез дипломатически ходове и подкупил и подмамил кутригурите и утигурите ( българите ) във война. Утигурите, водени от Сандилх, атакуват кутригурите, които претърпяват големи загуби.

Тази история се потвърждава и от думите на утигурския владетел Сандилх :

„Не е нито честно, нито прилично да изтребваме съплеменниците си (кутригурите), които не само говорят език, идентичен с нашия, които са наши съседи и имат същото облекло и начин на живот, но и които са наши роднини, макар и подложени. на други лордове“

След като се унищожават взаимно, остатъците от българите на Заберган и Сандилч придобиват Дакия (дн. Румъния) по време на управлението на император Маврикий. Маврикий е източноримски император от 582 до 602 г. и последният член на династията Юстиниан .

Войната между българите (кутригури и утигури) става причина кутригурите да бъдат покорени от Аварския хаганат.

Въпреки набезите на българите (кутригури и утигури), заплаха за стабилността на Византийската империя според Прокопий, Агатия и Менандър нямало, защото кутригурите и утигурите ( българите ) се унищожавали един друг.

Както сегашните българи… Кръвта вода не става!

Някои кутригурски останки са отнесени от аварите в Панония. Към 569 г. Κοτζαγηροί (Kotzagiroi, вероятно Kutrigurs), Ταρνιάχ (Tarniach) и Ζαβενδὲρ (Zabender) бягат при аварите от тюрките .

Аварският каган Баян I през 568 г. нарежда на 10 000 така наречени кутригурски хуни да преминат река Сава .

Утигурите остават в понтийската степ и падат под властта на тюрките.

Т.е. утигурите (част от бъдещите обединени българи на Кубрат) не са тюрки, а са били завладени от Тюркския и после Западно-тюркския хаганат до падането му и образуването на Велика България от народ, който не е тюркски, не е и автохтонен балкански народ,

Народ, който винаги е считан за скитски народ.

Кутригурите ( българите ) мигрират в Аварския хаганат, а утигурите, които живеят по наизток, попадат под властта на Тюрския, а после и Западно-тюрския хаганат.

След разделянето и отслабването на велико-тюрските хаганати, Кубрат използва случая да обедини кутригури и утигури ( българи ) в държава , позната в древността като Велика България – между Днепър и Дон над Черно море в дн. Украйна.

В Historia syntomos, breviarium, на Патриарх Никифор I Константинополски , византийски писател и патриарх на Константинопол от 12 април 806 г. до 13 март 815 г. е написано:

„Между 630 и 635 г. кан Кубрат успява да обедини българите оногури с племената на кутригурите и утигурите под една власт, създавайки мощна конфедерация, която е наричана в Западна Европа като Стара Велика България или Патрия Оногурия. По-правилно да се нарича Оногундурско-Българската империя.“

Хубратис (Кубрат) организира оногурите под империята на Стара Велика България в средата на 7 век. От 8 век византийските източници често споменават оногурите в тясна връзка с българите. Агатон (началото на 8 век) пише за народа на оногурските българи. Никифор I (началото на 9-ти век) отбелязва, че Хубратис е владетел на Оногундури , а неговият съвременник Теофанис ги нарича Оногундуробулгар .

Хубратите успешно се разбунтуват срещу аварите и създават Стара Велика България ( Магна България ), известна още като Оногундурско-българската държава

, или Патрия Оногурия в Равенската космография (700 г.). Константин VII (средата на 10-ти век) отбелязва, че българите преди са се наричали Оногундури .

Тази асоциация е била отразена преди това в арменски източници, като Аскархатшуитс , който се отнася до Олходор Бикар , и Историята на Мовсес Хоренаци от 5-ти век , която включва допълнителен коментар от писател от 9-ти век за колонията Вледур Булкар . Марквард и Голдън свързват тези цифри с Igdr (Ulugundur) на Ибн ал-Калби (ок. 820), Vdur (Vundur) на Худуд ал-Алам, Vldr (*Vulundur) на Ал Масуди (10 век) и унгарското име на Белград , Nándorfehérvár , др( *Nandur) от Гардизи (11 век) и *Vunundur в писмото на хазарския цар Йосиф. Всички форми показват фонетични промени, характерни за късния Огурик.

След като търпят решаващи поражения срещу многобройните хазари, огромният народ на българите (кутригури, утигури, оногури и оногундури) на Кубрат се разделя.

Стефан Петров от ИСКРА.БГ лежал в затвора за опит за убийство на трима с нож осъден на четири години

Котраг, който е вторият син на кан Кубрат от прабългарския род Дуло. Според византийските хронисти Никофор и Теофан Изповедник, след смъртта на баща си и разпадането на Велика България, Котраг разширява влиянието на своите прабългари нагоре по река Волга.

Според други неназовани източници той действително е втори син на Кубрат, но собственото му име не е известно, а името Котраг показва, че е стоял начело на племето котраги, вероятно като наместник на своя баща още преди смъртта на хан Кубрат. Счита се, че Котраг има двама сина – Ишкул (? – 707) и Ирхан. Котраг е запомнен като основател на Волжка България, като неговите наследници достигат земите на съвременен Татарстан, където се установяват сред местните угро-фински племена.

Аспарух повежда огромна част от този велик народ към Балканите, където вече с заселени част от кутригурите ( българите ) като наемници във византийската армия. По пътя към него се присъединяват много кутригури от тези, намерили земя в Аварския хаганат.

“От общинско предприятие Транспорт е присвоена огромна сума пари от паркинг “Гурко” в Бургас” ?

Точно това е причината за многобройните междуособични войни между България и Аварския хагант през края на 7 и 8 век, довеки до унищожаването му и поглъщането на кутригурите ( българите ) от Аварския хаганат, за които има източници, че са водени от Кубер към Македония и Поморавието.

Така че, не е вярно твърдението, че народът, воден от Аспарух който дошъл и основал България е бил малък и е бил претопен.

Точно обратното. Той е бил огромен и към него непрекъснато са се присъединявали нови и нови части на пръснатите кутригури и утигури ( българи ) в земите на Север от Дунав.

Най-големият прилив е бил след разпадането на Аварския хаганат в Панония.

Освен това, този народ е заварил местно християнско ромеизирано население, говорещо и пишещо на гръцки език, които те са считали за византийци (ромеи) и са налагали властта си над тях.

Така, че е смешно твърдението, че бъгарите бил претопени от който и да било народ, след като те са били господстващата класа в тази новообразувана държава и са налагали властта си със закони от типа на Крум.

Резюме:

Да, укриват важни пасажи от нашата история!

Например в учебниците по история не се учи за Заберган и обсадата на българите ( кутригури ) на Константинопол от 559 г.

Но, българите не са траки и траки и българи са различни понятия!

Асимилирали сме много ромеи-траки, но те не са и не могат да бъдат решаващ фактор при формирането на българската нация.

ЦИТАТИ ЗА БЪЛГАРИТЕ ( КУТРИГУРИТЕ, УТИГУРИТЕ, ОНОГУРИТЕ И ОНОГОНДУРИТЕ ) ОТ ИЗВОРИТЕ ПРЕДИ 7 ВЕК

Сирийският превод на Църковната история (ок. 555 г.) на Псевдозахарий Оратора в Западна Евразия записва Avnagur (считан за оногури), wngwr (оногури), wgr (огури). Авторът пише следното:

„ Авнагур (Аунагур) са хора, които живеят в палатки. Авгар, сабир, бургар, алан, куртаргар, авар, хасар, дирмар, сирургур, баграсир, кулас, абдел и хефталит са тринадесет народа, които живеят в палатки, изкарват прехраната си с месо от домашни животни и риби, диви животни и с оръжията си (грабителство).“

За прабългарите и аланите през първата половина на 6-ти век той добавя:

„Страната на Базгун … се простира до портите на Каспий и морето, които са в страната на хуните. Отвъд портите живеят бургарите (българите), които имат свой собствен език и са езичници и варварски хора. Те имат градове. А аланите – те имат пет града.“

Симокатис в писмото на турчина Каян (Тамган) до император Маврикий записва сложно известие:

„… каганът започна друга операция и покори всички огорци (ОНОГУРИ). Този народ е (един от) най-могъщите ПОРАДИ ТЕХНИЯ БРОЙ и обучението им за война в пълно развитие. Те са се заселили на изток, откъдето тече река Тил , които турците обичат да наричат ​​„Черни“. Най-старите вождове на този народ се казват Уар и Хуни . „

Според Хагано някои от тези уари и хуни (хуни), които пристигнаха в Източна Европа, бяха взети от оногурите, барсилите, савирите и други племена като оригинални авари и следователно уарите и хуните се възползваха от ситуацията и започнаха да се наричат ​​авари. Симокатис също разказва,

„когато огорите, следователно, бяха напълно на колене, хаганосите убиха главата на колкс, мечове“,

показвайки съпротивата на огорите срещу турската сила. [26] Учените смятат, че ако Тил е Кара Итил (Марс Итил), т.е. Волга (Атил/Итил), тогава споменатият Огор би бил Огурите, докато ако е в Централна Азия, тогава може да са Уйгурите.

А Голдън, Питър Бенджамин (1990). пише в книгата си „Народите на южните руски степи“ – Кеймбриджката история на ранната вътрешна Азия . стр. 256–284.

„Някъде около 463 г. сл. н. е. започва поредица от номадски миграции във Вътрешна Азия… Археологически и литературни доказателства ни позволяват да поставим родината на тези новодошли, огурските племена, в Западен Сибир и казахските степи… Огурите са били част на голяма тюркска племенна групировка, известна в китайските източници като Tieh-lê, които трябваше да бъдат открити и във Вътрешна Азия. Течността на ситуацията в степите е огледална в нашите източници, калейдоскоп от разпадане и реформиране на племенни съюзи. Въпреки че някои от предшествениците на тази важна миграция все още са неясни, не може да има съмнение, че племената Огур сега са станали доминиращият елемент в Понто-Каспийските степи. Терминът огур обозначава „групиране на родствени племена, племенен съюз“ и фигури в техните етноними: оногур, сарагур и др. Езикът на тези огурски племена, който днес е оцелял само в чувашкия, е бил различен от този на общотюркския. През 480 г. намираме нашето най-ранно твърдо известие за българите („смесени“), голям конгломерат от огурски, хунски и други елементи. Освен това имаме сведения за дейността на кутригурите и утригурите, които се появяват в нашите източници под собствените си имена като „хуни“ и може би дори като „булгари“. Точната им връзка с последния не може да бъде определена със сигурност, но и трите очевидно произхождат от една и съща хуно-огурска среда. имаме сведения за дейността на кутригурите и утригурите, които се появяват в нашите източници под собствените си имена, като „хуни“ и може би дори като „булгари“. Точната им връзка с последния не може да бъде определена със сигурност, но и трите очевидно произхождат от една и съща хуно-огурска среда. имаме сведения за дейността на кутригурите и утригурите, които се появяват в нашите източници под собствените си имена, като „хуни“ и може би дори като „булгари“. Точната им връзка с последния не може да бъде определена със сигурност, но и трите очевидно произхождат от една и съща хуно-огурска среда.“

Сирийският превод на Църковната история на Псевдо-Захарий Ретор ( ок. 555 г.) в Западна Евразия описва тринадесет племена, wngwr ( Onogur ), wgr ( Oğur ), sbr ( Sabir ), bwrgr ( Burğar , т.е. българи ), kwrtrgr ( Kutriğurs), br (вероятно абарски , т.е. аварски ), ksr ( Kasr ; Akatziri ), srwrgwr ( Saragur ), dyrmr(* [I]di[r]mar ? < Ιτιμαροι ), b’grsyq ( Баграсик , т.е. барсили ), kwls ( Хализи ?), bdl ( Абдали ?) и ftlyt ( Ефталит ). Те са описани с типични фрази, използвани за номадите в етнографската литература от този период, като хора, които „живеят в палатки, изкарват прехраната си с месо от добитък и риба, от диви животни и с техните оръжия (грабителство)“.

автор: ПЕТЪР НИЗАМОВ

Редакцията на „ЮСТИЦИЯ“ се извинява за евентуално допуснати неточности. Засегнатите лица имат право на отговор.

Най-интересните РАЗСЛЕДВАНИЯ слушайте в подкаста на ЮСТИЦИЯ в Spotify, Apple Podcasts и Google Podcasts

Следете най-актуалното от деня на страницата ни във Фейсбук

Следвайте ни и в Инстаграм

Източници: 

• Заберган
• R. Browning: Justynian i Teodora. Ss. 208 – 211.
• T. Wasilewski: Historia Bułgarii. S. 33.
• R. Browning: Justynian i Teodora. Ss. 211 – 213.
• Wedle T. Wasilewskiego w 558 roku (Historia Jugosławii, s. 24)
• T. Wasilewski: Historia Jugosławii. S. 25.
• Martindale, John Robert; Arnold Hugh Martin Jones; J. Morris, The Prosopography of the Later Roman Empire A.D. 527 – 641, Volume III, 1992, Cambridge University Press, ISBN 978-0-521-20160-5
• Robert Browning: Justynian i Teodora. Warszawa: Państwowy Instytut Wydawniczy, 1977.
• Tadeusz Wasilewski: Historia Jugosławii do XVIII wieku. W: W. Felczak: Historia Jugosławii.
• Wrocław: Ossolineum, 1985. ISBN 83-04-01638-9.
• Tadeusz Wasilewski: Historia Bułgarii. Wrocław: Ossolineum, 1988. ISBN 83-04-02466-7.
• Kazhdan, Alexander Petrovich. The Oxford Dictionary of Byzantium. Nova Iorque e Oxford: Oxford University Press, 1991. ISBN 0-19-504652-8