Дебатът между автора Павел Серафимов и Петър Низамов ще се състои на 5 май
След последната статия на ЮСТИЦИЯ, Павел Серафимов се извини на Петър Низамов за калната атака срещу него по повод развенчаването на научните му теории и отговори на предизвикателството за дебат, който сам Павел Серафимов предложи на Петър Низамов.
Както стана ясно Петър Низамов, който е наш главен редактор и автор на над 200 научни статии по история на България и Света, публикува статия с приложени над 50 оригинални източници, които разбиват на пух и прах тълкуването на основополагащите източници на теорията на Павел Серафимов, а именно:
Българите траки ли са или са си българи – дисекция на глупостите на Павел Серафимов
Там са оспорени тълкуването на следните извори, използвани от Павел Серафимов като стълб за теориите му:
- ХРОНИКАТА НА ЙОАН, ЕПИСКОП НИКИЙСКИ от началото на 6 век и историята, която описва тя на въстанието на Виталиан срещу император Анастаций, покрай което Йоан Никийски споменава, че той се е оттеглил в България.
- Картата на Св. Йероним от 4 век, или по-точно нейното средновековното копие от средата на XII век с известния текст „Мизия тук и Вулгария” – Mesia hec & vulgaria (а не както твърди той – “hec ЕТ Vulgaria”).
Именно тези източници са основата на теорията на Павел Серафимов.
След това беше предприета грозна личностна атака срещу авторът на статията Петър Низамов, на която Павел Серафимов реагира с “Благодаря за подкрепата”.
В последствие Павел Серафимов предложи на Петър Низмов да проведат дебат на темата за произхода на българите – за траки или за кутригири са българските споменавания в познатите извори от IV – VI век.
Тогава веднага Петър Низамов прие дебата:
Тогава Павел Серафимов спря да отговаря на съобщенията на Петър Низамов по отношение на конкретизация относно времето и мястото на дебата, както е и понастощем.
Тогава Петър Низамов написа в профила си няколко публикации, в които предизвика Павел Серафимов да изпълни предложението си за дебат с думите:
“Г-н Павел Серафимов, съгласен ли сте да проведем дебата на 22 април 2023 г. в 18: 00 часа или се страхувате, че не можете да докажете тезата си? Вчера вие предложихте да проведем дебат, в който “всеки да изложи изводите и доказателствата си и публиката да реши”. След като се съгласих, вие спряхте да ми отговаряте. (Снимките са в коментарите)…
Ако един автор на книги за произхода на българите се плаши от един дебат с Петър Низамов, какъв учен е?”
След като не получи отговор от очевидно бягащия от обещнието си да си защити тезите в жив дебат, Петър Низамов публикува следното:
“Ако авторът на много книги Павел Серафимов, не си удържи на думата за дебата именно върху неговите научни теории и който той предложи, аз ще отида сам на 22 април в 18:00 часа в студиото и ще нося надуваема кукла, която ще сложа като мой опонент и ще водя предаването сам.
Не знам това дали ще бъде излагация за г-н Павел Серафимов, но аз ако бях на негово място като учен-историк щях да си удържа на думата и да направя най-естественото – да защитя тезата си… Защото това може да стане много публично и ще е много тъпо да го чакаме или гоним с камера и микрофони като някой провинил се политик, а не учен-изследовател, чиито книги са не малко четени.
Държите се гузно и хората не са слепи да го видят. Страницата ми има много голям трафик, така, че не е добре да се правите, че нищо не е станало.”
Тогава Павел Серафимов даде контра-оферта, като се извини, че на 22 април ще е на работа и предложи дебатът да е на 5 април в 18:00 часа.
Нашият главен редактор Петър Низамов, който е докторант в Историческия факултет, прие веднага поканата…
Но както се вижда, всеоще не получава отговори за да се конкретизират мястото и формата на дебата.
Ще има ли дебат на 5 май от 18:00 часа между Павел Серафимов и Петър Низамов?
Ще удържи ли този път на думата си Павел Серафимов или пак ще избяга от дебат със свой опонент?
След като поубликувахме статиите, с нас се свързаха други историци, които твърдят, че Павел Серафимов и друг път е бягал от дебат.
Тезите на Павел Серафимов се изповядват от много хора в България, чели книгите му.
Тези, които са напълно отхвърлени от научната общност.
Според нас , Павел Серафимов спекулира с изворите, които използва в статиите и книгите си, надявайки се на сляпо вярване от страна на неговите последователи.
Той използва според нас, стара техника за манипулация:
Казва на публиката това, което тя иска да чуе – че са първия народ, че едва ли не Адам и Ева произлезли от тях. Това го издига в очите на читателите като бунтар, но само истината ни прави свободни, а не красивата лъжа.
Всичко това вдига тиража на книгите му, които регистрират рекордни продажби, което съответни повишава доходите на Павел Серафимов от продажби на книги.
Според нас, от вас се скриват важни факти, за да се прокара една теория, чието тиражиране в книжарниците си е една добра маркетингова стратегия на Павел Серафимов на гърба на истината.
На всичкото отгоре, “трак” не е презрително наименование, което елините са използвали за варварите насевер, както твърди Серафимов, а става обидна дума чак след приемането на Християнството в Източната Римска империя, когато не само “трак”, ами и “елин” стават обидни думи със значението на езичник. Всички покръстени поданици на Византия (Източната Римска империя) стават “РОМЕИ” след като минават под булото на кръста!
Траките са покръстени от Константинопол, а не от Преслав!
Те не приемат кръста от Борис I, защото, както казах по-горе, те са отдавна християни, поръстени от Константинопол.
Определено са асимимилирани много ромеи (траки и гърци) при създаването на българската нация, но не са и няма как да бъдат определящ фактор.
– написа в тезиса си ПЕТЪР НИЗАМОВ
ПРЕДИСТОРИЯТА:
В събота нашата медия изнесе няколко исторически въпроса до Павел Серафимов относно тиражираните от него версии за произхода на българите и вместо да получим аргументиран научен отговор, който да ни затвори устата, срещу авторът на статията Петър Низамов се появиха материали в интеренет, които могат да се окачествят като личностна атака. И които Павел Серафимов коментира с “Благодаря за подкрепата!”
Аз няма да влизам в лични нападки и да го питам дали книгите му са плод на графомания и дали има необходимото образование за да ги издава едва ли не като наука?
един от най-големите гурута на теорията за тракийския ни произход в наше време – Павел Серафимов – Sparotoc не си служи с научни аргументи, когато трябва да защити заключенията си, а с жълто-кафеви болшевишки методи. Ако не, то поне ги одобрява!
В този смисъл каня авторът на много книги – Павел Серафимов – Sparotoc на дебат предаван на НА ЖИВО, на 23 април , в 18 часа, в студио, одобрено от двамата, без ограничение за времетраемнето на дебата и почивки на всеки 40 мин. Всеки с равно време да се изкаже и всеки да има право на реплика и после дуплика с еднакво време.
Тема: Публикациите и теорията на Павел Серафимов относно:
Продължаваме с аргументите срещу съжденията на “историка” Павел Серафимов, който вчера не успя да защити тезата си, а вместо това в кафяви сайтове за дезинформация се появиха личностни нападки срещу Петър Низамов, на които Павел Серафимов лично благодари.
Явно такава е методиката на такъв род “учени” като Павел Серафимов.
Но аз няма да тръгвам в тази посока, в която ме водят те и в която само един човек без научни аргументи би тръгнал, а продължвама да опровергавам неистинните му тези вече с убеждението, че не споря с учен, а с политик:
В книгата на Bury, John Bagnell – История на късната Римска империя, г-н Павел Серафимов – Sparotoc ,се говори за български нападения срещу Константинопол още в края на 5 век, което аз твърдя също, но там също е описано, че тези нападения са правени от “варвари”, наречени “кутригури”, които после щели да основат България. И те живеели между реките Днепър и Дон (дн. Украйна) – точно, където живеят скитите и сарматите.
Авторът ги нарича “хуни”, но този израз се е използвал за варварите в този период, каквито са считани скитите в този период, но не и траките, които към онази дата са били покръстени от Константинопол в по-голямата си част, Павел Серафимов – Sparotoc !
И именно това е времето на император Анастасий, което описва т.нар. доказателство на Павел Серафимов (ХРОНИКАТА НА ЙОАН, ЕПИСКОП НИКИЙСКИ) и спекулираният от Серафимов израз “Vitalian withdrew into the province of Bulgaria.” (вижте ТУК: ), което в превод означава “Виталиан се изтегли към провинция България”.
Но той тълкува, че България е провинция Мизия, но към този период Мизия е разделена на Долна Мизия и Малка Скития и авторът определено има предвид Малка Скития, защото в другата част на текста използва Мизия и Тракия отделно, но не и Малка Скития. Както стана въпрос Виталиан е бунтовник и племенник на бившия константинополски патриарх, който иска да свали императора като използва в армията си кутригури (българи). Този цитат разкрива следната част от историята на Източната римска империя (Византия):
Когато силите на Виталиан достигнали Константинопол, те се разположили на лагер в предградието на Хебдомон и блокирли сухопътната част на града. Анастасий избира преговори и изпраща бившия покровител на Виталиан, бившия консул и magister militum praesentalis Патриций , като посланик.
Това е историята, която не сте написали, Павел Серафимов – Sparotoc!
В този момент Анастасий обявява Виталиан за „народен враг“ и изпраща огромна нова армия – според сведенията 80 000 души – под командването на Хипатий, с хун, наречен Алатар, като нов магистър милитум на Тракия. И т.н. и т.н.History of the Later Roman Empire: From the Death of Theodosius I to the Death of Justinian, Volume 1ПЕТЪР НИЗАМОВ
Долу ще припомним акцентите на статията, станала повод за недоволството на Павел Серафимов.
I. ХРОНИКАТА НА ЙОАН, ЕПИСКОП НИКИЙСКИ
(Повечте можете да прочетете: ЙОАН, ЕПИСКОП НА НИКИУ И НЕГОВАТА ХРОНИКА. )
Ще започнем от второто, защото то се счита за по-силно доказателство. Наистина там е записано “Cyril the general retired into the city named Odyssus, and stayed there while Vitalian withdrew into the province of Bulgaria.” , което в превод означава: “Генералът Кирил се оттеглил в града на име Одесос и останал там, докато Виталиан се оттеглил в провинция България.”
Очевидно става въпрос за това, че генералът се оттеглил назд към Варна, която тогава се е казвала Одесос (Odessos или както е по оргиналния извор на ХРОНИКАТА НА ЙОАН, ЕПИСКОП НИКИЙСКИ на гръцки – Ancient Greek: Ὀδησσός)
В този случай Варна се намира именно в Мизия, а в писанието е записано, че бунтовникът Виталиан се завърнал в провинция България. Т.е. Мизия и България нбе са едно и също, защото в противен случай враждуващите страни щяха да са на едно място.
Но какво знае историята за този бунт на Виталиан, г-н Павел Серафимов – Sparotoc ?
Виталиан (на латински: Flavius Vitalianus, на гръцки: Βιταλιανός; , покръстен през юли 520 година в Константинопол) е византийски военачалник, magister militum per Thracias, оглавил два бунта срещу централното правителство, обявявайки се за император. Той се бунтува през 513 г. в Тракия против Анастасий I.
Виталиан е роден в Залдапа в Долна Мизия (днес Абрит в североизточна България). Той е гот или скит. Син е на Патрикъл. Майка му е сестра на Македоний II, патриарх на Константинопол през 496 – 511 година. Когато Анастасий през 511 година сваля Македоний II и назначава монофизитския патриарх на Антиохия за негов наследник, в Източната Римска империя започват въстания. През 512 година Ареобинд е издигат като император. След една година comes foederatorum Виталиан ръководи съпротивата.
През 514 Виталиан навлиза в Мизия с войска, съставена главно от кутригури, преминава през Одесос и Анхиал и през 515 година достига до Константинопол. Той не успява да превземе града и се споразумява с император Анастасий I да се оттегли срещу паричен откуп и управлението на Тракия. През 518, при новия император Юстин I, военните действия са подновени и продължават до смъртта на Виталиан през 520 година.
Кутригурите са група прабългарски или по-точно само БЪЛГАРСКИ племена, обитаващи през 5-7 век степната зона северно от Черно море и западно от река Дон.
ЕТО КАКВО ИМА ПРЕДВИД ЙОАН, ЕПИСКОП НИКИЙСКИ, Павел Серафимов – Sparotoc , КОГАТО КАЗВА, ЧЕ ВИТАЛИАН СЕ Е ОТТЕЛИЛ В ПРОВИНЦИЯ БЪЛГАРИЯ?
Очевидно, че Виталиан е използвал в армията си българи, но както е доказано, той е навлязъл в Мизия, а не е набрал армията си оттам! След битките се е оттелил в провинция Малка Скития, защото именно географската област Добруджа, която тогава е била владение на Източната Римска империя (Византия) и която авторът е нарекъл България, защото кутригурите и утигурите, които са съставната част на българите са били наричани и познати в Източната Римска империя (Византия) още тогава поради честите им набези в империята и войните на Византия със скитските племена.
Това според Павел Серафимов ознчавало автоматически, че Мизия било България.
Но, както стана дума по-горе ЙОАН, ЕПИСКОП НИКИЙСКИ не е имал предвид, че провинция Мизия е България, защото Виталиан се оттеглил именно от Мизия КЪМ “провинция България.” (“into the province of Bulgaria.”). Павел Серафимов два едно много грешно и едностранчиво тълкувание на писанията му, което е изкарано от контекста на самото писание и останалите извори на съвременници за тези събития !
Това, което не ви се казва Павел серафимов е, че веднага след това авторът продължава по следния начин:
“…И той даде големи суми пари на стражите, които пазеха портите на Одис, а след това, марширувайки през нощта, той уби Кирил генерала и превзе града. 77. И той нападна и провинция Тракия,”
Т.е. Виталиан след като се е оттеглил извън Мизия, се е върнал и именно е минал от Добруджа надолу, защото не опустошава Мизия, а превзема първият голям град – Варна (Одис, Одесос), който е на пътя му от провинция Малка Скития, която авторът нарича България. Това е правилното тълкувание, г-н Павел Серафимов – Sparotoc!
Малка Скития е античното означение на днешна Добруджа. Територията е ограничена от делтата на река Дунав, и е естествено продължение на степното причерноморско пространство, обитавано от скитски племена‘.
Названието се употребява от 2 век пр.н.е. до основаването на Дунавска България. След римските завоевания на Балканите, територията ѝ е включена в римската провинция Мизия, а след разделянето ѝ в Долна Мизия. По времето реформите на император Диоклециан , който е римски император от 20 ноември 284 г. до 1 май 305 г., е обособена в отделна провинция „Малка Скития“. Т.е. към момента на събитията, които описва Йоан Никиуйски, е била отделна от Мизия.
“78. И император Анастасий изпратил при философа Прокъл, за да може той да помогне на Марин. 79. И императорът го информира за бунтовника Виталиан и дързостта, която е показал. Но Марин насърчи императора, като каза: „Ще победя този бунтовник чрез Божията сила; само издайте заповеди да бъда придружен от войници и философа Прокъл. Осигурете ми също необчистена сяра, наподобяваща антимон на прах. 80.
И императорът му даде сярата. И Маринус |131 го смила на + твърд прах +, 207и каза публично: „Ако хвърлите (това) върху къща или кораб, то ще се запали, когато слънцето изгрее и ще се разтопи като восък.“ 81. И Марин взел със себе си много кораби и събрал всички войници, които могъл да намери в Константинопол, и продължил да води война срещу Виталиан, както заповядал императорът. 82. И когато бунтовникът видя Маринус, той взе всички кораби, които можеше да намери, и ги натовари с голяма сила от скитски и готически стрелци и отплава в посока на Византия, вярвайки, че трябва да надделее над своите противници. 83. Но Маринус и неговите другари, чрез могъщата Божия помощ, надделяха над този враг и замисълът на този безсрамен бунтовник се провали и при това Виталиан, причината за гражданските борби, избяга.”
Освен това в същия текст на ЙОАН НИКИУСКИ Тракия и Мизия са споменати многократно извън контекста на България.
Например:
“И Виталиан, когото току-що споменахме, вдигна въстание срещу император Анастасий и завладя Тракия и Скития и Мизия и събра многобройна армия.”
“Освен това Виталиан, който беше командир на войските в провинция Тракия, като човек с извратено сърце, мразеше Север, Божия светец. Сега император Анастасий беше назначил Север за патриарх на Антиохия в стаята на еретика Флавиан, когото той беше прогонил, когато православните епископи на изток свидетелстваха в полза на първия.”
В крайна сметка Витаиан използва кутригурите (българите) в армията си като наемници, а не като бунтовници, защото благодарение на бунтовете, които той оглавява, през 520 г. при Юстин I Витаиан е отново военачалник и става консул заедно с Флавий Рустиций (в Италия). Още същата година по нареждане на императорския племенник Юстиниан той е уволнен от военната му длъжност и малко след това убит. Евагрий Схоластик съобщава, Виталиан се стремял за императорския трон. Така, че бунтовете на Виталиан не са били тракийски бунтове, а бунтове за престола на император на Виталиан – племенника на патриарха на Константинопол от 496 – 511 година , чиято сестра е майка на Витаиан.
Така, че цитатът “Cyril the general retired into the city named Odyssus, and stayed there while Vitalian withdrew into the province of Bulgaria.” , което в превод означава: “Генералът Кирил се оттеглил в града на име Одесос и останал там, докато Виталиан се оттеглил в провинция България.” не доказва по никакъв начин, че траките са били българи, нито, че Мизия е била България.
II. Картата на св. Йероним с текста „Мезия тук и Вулгария”
Това, което не ви казва Павел Серафимов е, че това е част от ръкопис с произведение на Павел Орозий, направен в 9 в. в манастира Санкт Гален, Швейцария. В продължение на столетия това е главният център на Бенедиктинския орден. Основано е през 719 г., а през 13 век се превръща в имперско абатство.
Т.е. това не е оргиналната карта от 4 век, а препис от 9 век с добавката “която днес е България”
Вижда се ясно, че над думата Мизия (Moesia) е добавено “която днес е България”.
Да, през 9 век, когато е направен преписът на оригиналната карта от Павел Орозий, Мизия е вече България от близо 2 века и половина, защото Аспарух основава Дунавска България през 680 (или 681 г.).
Това по никакъв начин не доказва, че през 4 век мизите (тракийско племе) са били българи.
Какво не ви казва Павел Серафимов – Sparotoc ?
Подобна добавка е направена и за Панония, като е уточнено, че тя е Унгария (вече към 9 век по време на преписа).
Дълги години вярвах, че т. нар. карта на св. Йероним е доказателство за ранно присъствие на българи на Балканите, както сега тръби Павел Серафимов – Sparotoc. Сега виждам ясно, че картата, която е изработена през 12 в. в манастира в гр. Турне, днес Белгия, не е и не може да е дело на св. Йероним. Дори да е съставена по негови трудове, надписът “Мизия, тук и България” няма нищо общо със св. Йероним. Както и при ръкописа от Санкт Гален, това е уточнение и актуализация. Дошло е време за проверка на всичките ни аргументи и пресяването им.
Знам, че ще ми възразят, че при случая с Орозий е добавка, а при картата “на св. Йероним” е със същия почерк и мастило. Добре, но картата е от 12 в. и няма надпис, който да я свързва с Йероним. Мизия и България са отъждествявани по географски признак от 9-10 в. нататък, Павел Серафимов – Sparotoc !
Той повтаря същата елементарна грешка, като вписаната при Орозий добавка „Uulgaria” отново превежда „България”?! Може би има нещо вярно в мисълта, че колкото по-често чуваме дадена информация да се повтаря, толкова по-вероятно е да повярваме в нея. Тази късна добавка в ръкописа на Орозий категорично доказва, че наименованието с което са известни българите в Европа дори през IX-Х век все още е „Вулгария”, а не „България” и това е ефекта от многовековното му използване. Тук искам да отбележа още един факт за нарушаване правилата на научния феърплей от страна на г-н Мошев – изваждане на аргумента от контекста.
Познатата карта, с която разполагаме, не е самият оригинал на Св.Йероним, даже не е преписът от 9 век, а много по-късен препис – чак от ХII в.
Текстовете в нея са написани на т.нар. варваризиран латински – “Mesia”, вм.“Moesia”; “hec” вм. “haec”; “Bulgaria” вм. “Vulgaria” (в единственото споменаване на българите от IV в. те са наречени “vulgares”, а не “bulgares”), който не е характерен за IV в. Тези наблюдения, дори да не са доказателство, все пак отварят втора възможност за обяснение на надписа “Mesia hec Bulgaria” върху тази карта: да е прибавен в късния препис, като отражение на реалността в VIII, IX или Х в., а да е отсъствал от оригинала на Св.Йероним, съставен през IV в. От научна гледна точка е редно да се анализират и двете възможности, а не едната да се отхвърли по презумпция и да се приеме безкритично другата.
Йероним Блажени или Евсевий Йероним Софроний (на латински: Sophronius Eusebius Hieronymus; * 347 г. в Стридон, Далмация – † 30 септември 420 г., Витлеем) е преводачът на Библията от гръцки и еврейски на латински език между 383 г. и 406 г., известна под името Vulgata. Неговият превод е направен по поръка на папа Дамас I и ревизира стария латински превод на Библията, наречен Vetus Latina. Свети Йероним (на латински Hieronymus) е един от отците на църквата и доктор на католическата църква.
Това са исторически факти, Павел Серафимов – Sparotoc
Както стана въпрос горе, тази карта също не доказва, че Мизия е България през 4 век, както твърди Павел Серафимов – Sparotoc!
автор: ПЕТЪР НИЗАМОВ
Редакцията на “ЮСТИЦИЯ” се извинява за евентуално допуснати неточности. Засегнатите лица имат право на отговор.
Последвайте ЮСТИЦИЯ в Google Новини
Петър Низамов, Павел Серафимов, Петър Низамов, Павел Серафимов, Петър Низамов, Павел Серафимов, Петър Низамов, Павел Серафимов, Петър Низамов, Павел Серафимов, Петър Низамов, Павел Серафимов, Петър Низамов, Павел Серафимов, Петър Низамов, Павел Серафимов, Петър Низамов, Павел Серафимов, Петър Низамов, Павел Серафимов, Петър Низамов, Павел Серафимов, Петър Низамов, Павел Серафимов, Петър Низамов, Павел Серафимов,
Най-интересните РАЗСЛЕДВАНИЯ слушайте в подкаста на ЮСТИЦИЯ в Spotify, Apple Podcasts и Google Podcasts
Следете най-актуалното от деня на страницата ни във Фейсбук
Следвайте ни и в Инстаграм
Източници:
- John, Bishop of Nikiu: Chronicle. London (1916). Introduction
- John, Bishop of Nikiu: Chronicle. London (1916). English Translation; THE CHRONICLE OF JOHN, BISHOP OF NIKIU (Pp. 1-14 CONTENTS OF THE CXXII CHAPTERS)
- Varna, Bulgaria – en.wikipedia.org ;
- Население по области, общини, местоживеене и пол – официален сайт на Национален статистически институт
- Златарски, Васил. История на Българската държава през Средните векове, т.1, ч.1. Второ фототипно издание. София, Академично издателство „Марин Дринов“, 1994, [1918]. ISBN 954-430-298-0.
- Теофан Изповедник, Хронография (първичен извор)
- Евагрий Схоластик, Historia ecclesiastica IV, 3
- Голяма енциклопедия България, т. 7, Под редакцията на акад. Васил Гюзелев, БАН, Книгоиздателска къща „Труд“, 2012, с. 2803, ISBN 978-954-8104-29-6 (т.7)
- ((de)) Карта на римските провинции
- STRATEG. Defensive strategies and cross border policies. Integration of the Lower Danube area in the Roman civilization
- Dicţionar de istorie veche a României („Dictionary of ancient Romanian history“) (1976) Editura Ştiinţifică şi Enciclopedică, pp. 536 – 537
- Carl Schuchhardt, Die Anastasius-Mauer bei Constantinopel und die Dobrudcha-Wälle. In: Jahrbuch des Kaiserlich Deutschen Archäologischen Instituts, XVI (1901), S. 107 – 127.
- Crow, J.G. (1995), „The Long Walls of Thrace“, in Mango, Cyril; Dagron, Gilbert, Constantinople and its Hinterland: Papers from the Twenty-seventh Spring Symposium on Byzantine Studies, Oxford, April 1993, Variorum, pp. 109 – 124, ISBN 0-86078-487-8
- Т.н. карта на св. Йероним с текста „Мезия тук и Вулгария” е създадена от самия св. Йероним. Нови научни доказателства.
- Crow, J.G.; Ricci, A. (1997), „Investigating the hinterland of Constantinople: interim report on the Anastasian Long Wall“, Journal of Roman Archaeology 10: 253 – 288
- Божилов, Иван, Стара българска литература, Том II – Исторически съчинения, Български писател, С., 1983, стр. 397
- Jacobs, Angelica (изд.). Die byzantinische Geschichte bei Joannes Zonaras in slavischer Übersetzung. München, 1970: частично издание на текста
- ↑ Срезневский, В.И. Славянский перевод хроники Симеона Логофета. Санкт-Петербург, 1905, стр. 144-186.
- Българи и остоготи в края на 5 и началото на 6 век. – От Енодий — „Похвално слово за крал Теодорих“ – istorianasveta.eu
- LIBI, t. I (1958) –гл. 21, Магнус Феликс Едоний; стр. 1298
- LIBI, t. I (1958), Гл. 33, Павел Дякон, стр.1404
- LIBI, t. I (1958) –гл. 30 , Фредегарий ; стр. 1386
- „Арменска география“ от VII век
- Сигиберт „Хроника“ от XI век
- Васил Н. Златарски. История на Първото българско Царство. Епоха на хуно-българското надмощие с. 177 и сл.
- „Арменска география“ от VII век
- Сигиберт „Хроника“ от XI век
- Васил Н. Златарски. История на Първото българско Царство. Епоха на хуно-българското надмощие с. 177 и сл.
- Рашев, Рашо. Прабългарите през V-VII век. Трето издание. София, Орбел, 2005. ISBN 954-496-073-2. с. 127 – 128.
- Ангелов, Димитър, Образуване на българската народност, Наука и изкуство, „Векове“, С., 1971, с.203
- Златарски, Васил Н, История на Първото българско царство. Епоха на хуно-българското надмощие с.188
- Дуйчев, Иван, „Именникът на първобългарските ханове” и българската държавна традиция. – Векове, II, 1 (1973), стр.11
- Гюзелев, Васил, Иван Божилов, История на Средновековна България VII-XIV век, Анубис, С., 1999, стр.100
- Оболенски, Димитри, Византийската общност. Източна Европа 500 – 1453, УИ Св. Климент Охридски, С., 2001, стр. 88
- Класация „Великите българи“ на БНТ
- Цит. в В Дренболгарска епиграфика, Добрев, Петър; Добрева, Милена. Тангра ТанакРа 2001 23 стр:
- Древнобългарска епиграфика. Добрев, Петър; Добрев, Милена. пак там.
- Цит.в Древнобългарска епиграфика, Добрев, Петър;Добрева Милена, 2001 стр. 23
- Golden, Peter Benjamin (1992). An introduction to the History of the Turkic peoples: ethnogenesis and state formation in medieval and early modern Eurasia and the Middle East. Wiesbaden: Otto Harrassowitz. ISBN 978-3-447-03274-2. p. 139.
- Golden, Peter B. (2011). Studies on the Peoples and Cultures of the Eurasian Steppes. Editura Academiei Române; Editura Istros a Muzeului Brăilei. ISBN 978-973-27-2152-0 p. 71, 139.
- The Bulgarians: from pagan times to the Ottoman conquest(1976), David Marshall Lang, p. 31.
- Прокопий, Historien, 8, 5. 18f
- Агатий, Historien, 5, 13ff.
- Златарски, Васил. История на Българската държава през Средните векове, т.1, ч.1. Второ фототипно издание. София, Академично издателство „Марин Дринов“, 1994, [1918]. ISBN 954-430-298-0.
- А. Бурмов, Към въпроса за произхода на прабългарите, ИВИД, XXII— XXI V, София, 1948, стр. 298 – 336.
- Васил Н. Златарски История на Първото българско Царство. I. Епоха на хуно-българското надмощие (679 – 852) Наука и изкуство, София 1970, под ред. на Петър Хр. Петров) стр. 83.
- Sanping Chen (2012). Multicultural China in the Early Middle Ages. University of Pennsylvania Press. p. 97. ISBN 0-8122-0628-2.
- Golden, Peter B. (2003). Nomads and Their Neighbours in the Russian Steppe: Turks, Khazars and Qipchaqs. Ashgate/Variorum. p. 71. ISBN 978-0-86078-885-0.
- Прабългарски епиграфски паметници. Проф. Веселин Бешевлиев (Издателство на Отечествения фронт, София 1981) стр. 16.
- Александър Бурмов, Избрани произведения, том 1, София, 1968, стр. 10.
- Образуване на българската народност. Димитър Ангелов (Издателство Наука и изкуство, „Векове“, София, 1971) стр. 194.
- Образуване на българската държава, Петър Петров, Издателство Наука и изкуство, София, 1981, стр. 113.
- Karatay, Osman (2003). In Search of the Lost Tribe: The Origins and Making of the Croation Nation. Ayse Demiral. ISBN 978-975-6467-07-7, p. 26.
- The Palgrave Concise Historical Atlas of Central Asia, R. Abazov, New York, 2008. ISBN-10: 1403975426
- С. Станилов, Славяните в Първото царство, с.3
- Диба Юрій. Словенська та Лехітська групи слов’ян у переліках народів ПВЛ
- Повесть временных лет.
- Barry S. Strauss, The Spartacus war, Simon and Schuster, 2009. ISBN 1-4165-3205-6, page 31.
- История на България, том първи и втори. Издателство на БАН 1979 и 1981 г.
- Stephani Byzantii. Ethnicorum quae supersunt. Т. 1. Berlin, 1849. с. 484.
- ЛИБИ, том 1, София, 1958, стр. 258.; Migne PL 61, 487.
- Към въпроса за библейските преводи в България, проф. Цветана Чолова, стр. 119.
- Николай Овчаров, „Перперикон“
- Martyrologium Romanum. Libreria Editrice Vaticana 2001. Gross, Ernie. This Day In Religion. New York:Neal-Schuman Publications, 1990. ISBN 1-55570-045-4.
- Център за лингвистика на Тексаския университет в Остин. Посетен на 8 септември 2012.
Низамов=клоун
[…] Дебатът между автора Павел Серафимов и Петър Низамов щ…Авторът Павел Серафимов – Sparotoc може ли да защити историческите си доводи в дебат с Петър Низамов?Българите траки ли са или са си българи – дисекция на глупостите на Павел СерафимовЕвропейската комисия изпрати сигнал в Брюксел за нарушения на свободата на словото по казуса ЮСТИЦИЯ 2023Емили Тротинетката “човек на годината” за БХК и съдии на стипендия в американска правителствена програма Фулбрайт 2023Всички 20222023БургасБългарияОбщини […]
[…] Дебатът между автора Павел Серафимов и Петър Низамов щ…Авторът Павел Серафимов – Sparotoc може ли да защити историческите си доводи в дебат с Петър Низамов?Българите траки ли са или са си българи – дисекция на глупостите на Павел СерафимовЕвропейската комисия изпрати сигнал в Брюксел за нарушения на свободата на словото по казуса ЮСТИЦИЯ 2023Емили Тротинетката “човек на годината” за БХК и съдии на стипендия в американска правителствена програма Фулбрайт 2023Всички 20222023БургасБългарияОбщини […]
[…] на българските евреи и ролята на Цар Борис IIIДебатът между автора Павел Серафимов и Петър Низамов щ…Авторът Павел Серафимов – Sparotoc може ли да защити […]
Can you be more specific about the content of your article? After reading it, I still have some doubts. Hope you can help me.
Your point of view caught my eye and was very interesting. Thanks. I have a question for you.