Кой е Поп Георги Стоянов Джелебов, пра-прадядото на Петър Низамов ?

    0
    Кой е Поп Георги Стоянов Джелебов, пра-прадядото на Петър Низамов ?

    Кой е Поп Георги Стоянов Джелебов ?

    Всеки бургазлия е виждал изображението на Поп Георги Стоянов Джелебов върху външната фасада на катедрален храм „Св. св. Кирил и Методий“, той е участник в Борбата за българска църковна независимост не българите през ХIX век.

    Този възрожденец и просветител поп Георги Стоянов Джелебов, изиграва ключова роля за утвърждаване на българщината през втората половина на XIX в.в целия Бургаски регион.

    За да натрие носа на гръцките фанариоти, поп георги стоянов дава собствената си къща за българска църква и училище, въпреки че има осем деца. Днес на нейно място се издига катедралния храм в бургас – „св. Св кирил и методий“ в центъра на бургас.

    Поп Георги Стоянов Джелебов е един от най-големите будители в Странджа, дарил къщата си за построяването на първата българската църква в Бургас (Централния Храм в Бургас “Св.Св. Кирил и Методий”) и основател на първото българско училище в Бургас “Св.Св. Кирил и Методий” в центъра на града. Има паметник с неговия лик пред храм “Св.Св. Кирил и Методий”.

    За да натрие носа на гръцките фанариоти, Поп Георги Стоянов дава собствената си къща за българска църква и училище, въпреки че има осем деца. Днес на нейно място се издига катедралния храм в Бургас – „Св. Св Кирил и Методий“ в центъра на Бургас.

    Въпреки, че бил много беден, Поп Георги Стоянов Джелебов обикалял даже бос като един апостол селата от Бургас до Одрин и събирал подписи за признаване на Българската църква. Той бил корав българин, в чиито дисаги се ражда националното пробуждане на Странджанския край. Поп Георги Стоянов Джелебов до сетния си час организира български черкви и училища, насажда у народа си българското.

    Важно е да се отбележи, че Поп Георги Стоянов Джелебов е деен участник във Великденската акция през 1860г.

    и той- единствно от Странджанско чете молитва без да спомене гръцкия патриарх в Константинопол.Негова е идеята за създаване на първото българско училище в Бургас през 1869 г. – Св. Св Кирил и Методий в центъра на Бургас.  На 21-ви април същата година, с дейното участие на поп Георги е основана и първата българска църква в нашия град – днешния Храм „Св. Св Кирил и Методий“ в центъра на Бургас!

    Панайот Маджаров в студията си „Да положиш душата си за народа. Български свещенослужители, участници в освободителното движение на Одринско (1895–1913)” го слага на първо място сред българските свещенослужители, участници в освободителното движение на Одринско (1895–1913)

    За него се знае, че е единственият от Бургаска област, който се е срещал с Васил Левски по повод създаване на комитети в Малкотърновско.

    Биография

    Детство

    Георги поп Аянов пише за Поп Георги Стоянов Джелебов: Роден е през 1810 г. в странджанското село Гьоктепе (дн. Звездец) и произхожда от родолюбиво джелепско семейство /търгували с добитък/. Баща му Стоян Джелепинът е един от първите и най-богати селяни, но е слабограмотен и мечтае сина му Георги да се изучи. Георги Стоянов посещава гръцко килийно училище. След това продължава образованието си в Малък Самоков (днес в Турция), за да усъвършенства гръцката граматика.

    Работа като учител

    След като завършва успешно училище, Поп Георги Стоянов Джелебов и се завръща в родното си село. Съселяните му го назначават за даскал, за да учи децата им на гръцки език, но той набълзо си спечелва славата на голям познавач на аритметиката.  Гьоктепенските чорбаджии, собственици на гори и скели по Южното черноморско крайбрежие, го наемат да им стане писар. След четиригодини писарстване, вече женен, Георги се завръща пак в родното Гьоктепе, където созополският владика Прокопий го ръкополага за свещеник.

    Поп Георги – свещеник в Созопол

    По молба на неговите съселяни, созополският владика Прокопий ръкополага досокорошния писар Георги Стоянов Джелебов за свещеник. Минават още три години и той вече е поканен от владиката и созополските първенци на работа в Созопол. Там отново проявява завидно усърдие и добросъвестност в делата си и владиката го повишава в сан протойерей (старши свещеник), а след време го прави архиерейски наместник и ту поверява събиране на владичнината.Учителстването, престоят по скелите, ходенето из епархията му дават възможност да общува с много хора, да се запознае с невежеството и теглата на поробения си народ. Това пробужда националното му чувство и у него постепенно и сигурно зрее идеята за освобождаване на българите от фенерско духовно владичество.

    Разрив с гръцкото духовенство и фанариоти

    За първи път влиза в конфликт с представителите на Гръцката патриаршия през 1867 г., когато остарелият владика Прокопий е сменен от грубия, алчен и нетърпим фанариот Неофит.

    Двамата духовници стигат до скандал при който бладиката гони поп Георги с думите: «Вън, дърт българино!” – извиква един ден Неофит. „Запиши думите си, за да ги запомниш за дълго време. Те ще ти струват твърде скъпо!” – му отговаря поп Георги и напуска митрополията.

    Първи арест от османските власти

    В Созопол няма повече място за „дъртия българин”. Годината 1867 е преломна в живота на Поп Георги Стоянов Джелебов. Оттогава започва откритата му неуморна дейност против фанариотите на радетел за националното Възраждане. Научава се на българско писмо и четмо и заедно с Иван Хаджидимитров от Стара Загора тръгва по селата. Убеждава българското население да се отказва от гръцкия патриарх, като припознава все още неузаконената българска църква. 

    В деня, в който посещава родното си село Гьоктепе, пристига мюзелимин от Бургас с петнадесет заптии да арестува и отведе тоя „дивлет душман” – царски враг. Отрядът заптии е изпратен от бургаския каймакамин по настояване на Неофит. Потерята огражда братовата къща на поп Георги, в която той е отседнал. Мюзелиминът смята.че свещеникът ще се уплаши и ще избяга, но той излиза пред къщата и весело ги посреща: „Тъкмо бях решил да се връщам в Бургас, а пътищата са опасни, черкези постоянно миткат, та заедно ще пътуваме” – поканва объркания водач на заптиите в къщата. 

    Пред каймаканина в Бургас, в присъствието на Неофит, Поп Георги Стоянов Джелебов отрича принадлежността си към Созополската митрополия и заявява, че не е подчинен на созополския владика. „Кой ти надяна калимявката? Не е ли негово преосвещенство, или неговият предшественик?” – пита го каймакаминът. „Не! Трите хиляди гроша, каймакам ефенди!”- отговаря поп Георги. 

    С това му отиване до родното село гьоктепечани са окончателно спечелени за българската идея. Когато след време протосингелът на Неофит идва да иска пари, хората от селото го изгонват, не му дават и грош. „Ние не можем да завтасаме царю си да заплащаме, та на тебе ли толкова ще плащаме! Тука няма ни една пара да ти дадем!” 

    Свещеник в Бургас

    Докъм средата на ХІХ в. в Бургас преобладава турският и гръцкият етнически елемент, като българското население по това време в нашия край, по редица причини, все още е малобройно, но след средата на ХІХ в. в Бургас вече има значителен брой българско население с оформено национално съзнание.

    Особен подем в духовното възраждане на Бургас е настъпил, когато в Бургас през 1867 г. е дошъл за свещеник афоресаният от созополския гръцки владика Неофит поп Георги Стоянов Джелебов от с. Звездец, малкотърновско. Дошъл е по покана на бургаските първенци по онова време, като Димитър Бракалов, Сава х. Дечев, Стефан х. Жечков, Иван х. Димитров, Яни Русалиев, Койчо Райнов и др., които стояли начело на духовната борба и то в един такъв момент, когато най-много се чувствала нуждата от един такъв пламенен родолюбец и смел и просветен водител в тая борба, какъвто е бил п. Георги Джелебов. Поп Георги изоставя имуществото си в Созопол (къщата му все още е запазена, на ул. “Гларус” №4, дн. паметник на културата, по-известна като “Къщата със слънцето”) и се установява с многолюдното си семейство от 4 сина и 5 дъщери в Бургас, в малка къщичка, тогава в края на града (на днешния площад “Св. св. Кирил и Методий”).

    Участие в Борбата за българска църковна независимост

    В годините 1860 – 1870 г., когато българският църковен въпрос е в разгара си, съдбата отрежда поп Георги за водач, който следи борбата и като прозорлив, буден и умен човек, търси повод да отхвърли омразното гръцко духовенство. Движението за независима българска църква и Борбата за българска църковна независимост. по това време вече е навлязло в решителната си фаза. Макар и вече 57-годишен, поп Георги се включва в тази борба с младежки ентусиазъм. Заставайки начело на борбата за самостоятелна българска църква и просвета в целия Бургаски край, Поп Георги Стоянов Джелебов, подобно на Левски, непрекъснато обикаля селата и убеждава българските селяни да не признават вече гръцкото духовенство.Не минава и месец след преселването си и поп Георги Стоянов Джелебов “като турил главата в торбата”, както той обичал да казва, излиза на първа обиколка из района да агитира и убеждава българското население да подкрепя и присъединява към непризнатата все още официално българска църква.

    Поп Георги Стоянов Джелебов организира по-будни и родолюбиви българи в Бургас и създава българска община с цел откриване на българска църква и училище.

    Използва благоразположението на бургаския каймакамин, получава разрешение и тръгва наново по селата. Петимни за „българско” хората го посрещат с радостни надежди. В с. Граматиково първи се отказва от гръдката църква Коста Полименов. Последва го цялото село, а след тях селяните от Ургари (Българи) и Мързово (Кондолово). В Гьоктепе вече има българско училище с учител Тома Арамазов. Гъоктепечани изгонват гъркоманския поп и назначават български – поп Койчо Апосггзлов от с. Чеглаик.

    Походът на Поп Георги Стоянов Джелебов не остава безнаказан. Владиците от Созопол, Анхиало и Месемврия го викат наново на съд пред каймакамина в Бургас. Пред съда поп Георги Стоянов Джелебов донася цилиндрична кутия, от която изважда триметрова хартия с подписи и печати. Българите от Месемврийската. Анхиалската, Созополската и чак до Одринската епархии искат българска църква, в която богослужението да се извършва на родния им език. „Нали гърци и българи все сте рая?” – пита каймакаминът. „Всички сме рая, но сме различни народности!”- пояснява подсъдимият. „Кого ще споменувате в молитвите си, като нямате български патриарх?”- викат в хор тримата владици. „Негово величество султана!”- отговаря дипломатичният българин.

    Вместо да бъде обесен, както се надяват тримата гръцки владици, „дебелоглавият” българин Поп Георги Стоянов Джелебов е освободен.

    Претърпели крах с инсценирания процес, владиците прибягват до друго средство. Решават с подкуп наново да привлекат към себе си непокорния поп. Обещават да изпратят на учение в Европа синовете му; да дадат по 500 златни лири на всяка от дъщерите му, а на него – 2000 лири (поп Георги Стоянов Джелебов има осем деца).

    Поп Георги Стоянов Джелебов развива апостолска дейност по признаването на българската кауза и установяване на българската църква в целия Бургаски район – от Анхиалско (Поморийско), Месемврийско (Несебърско), през Малкотърновско до Лозенградско, като посещава над 300 села.

    Посещавайки многократно селата в Малкотърновско и Лозенградско, той работи съвместно с поп Петко Георгиев Попов, ревностен поддръжник на българщината, за установяване на църковна независимост. Апостолската дейност на двамата родолюбци започва през 1867 г. и продължава до окончателното приобщаване на българското население към българската кауза и българската църква, обикаляйки района в повечето случаи пеша, зиме, лете в студ, пек и дъжд – затова пише историкът Георги поп Аянов в книгата си “Малко Търново и…” още през 1939 г. Поп Петко Г. Попов създава през 1879 г. две църкви (които са действащи днес), а заедно с даскала Киро Петров Мостров създават първото училище и с това полагат основите на един красив и привлекателен град по Южното Черноморие – Приморско.

    На 24 май 1868 г. в Бургас се прави вторият сериозен опит за честване на паметта на братята Кирил и Методий, след като първият опит е провален от гръцките свещеници – те затварят църквата и излизат извън града, а са официално поканени на богослужението. Това честване на всеславянския празник се замисля без да се търси съдействието на гръцките свещеници. Това първо честване на светите братя е в истинския смисъл на думата светско и народно защото се провежда на открито извън града, край вятърната мелница на Христо Бората (Мелницата на Бората) – тогава е някъде в района на Трета поликлиника, в близост до ул. “Генерал Гурко”.

    Поп Георги Стоянов Джелебов застанал начело на новото църковно-училищно настоятелство, организирано от него и още в първото заседание на настоятелството било взето решение да се намерят средства чрез подписка и пожертвования за откриване на българско училище и черква, като за тая цел той сам отстъпил собствената си къща в Бургас, на мястото, дето днес се издига величествената катедрала „Св. Св. Кирил и Методи”. След известно приспособление църквата и училището били вече готови за служене в тях и през 1869 г. била извършена първата църковна служба на църковно-славянски език от п. Георги.

    Същата година било открито наново и българското училище, като за учител бил условен Боян (Стилиян) Керемидчиев от Ямбол, а за свещеник бил поканен поп Димитър от Карнобат. Борческият характер на Поп Георги Стоянов Джелебов и безграничната му омраза към фанариотското духовенство, от грабежите на което кански пищял народа, не му давали мира да се задоволи с едно обикновено свещенослужение и затова той решил да се отдаде на апостолска служба за духовно и политическо освобождение на своите братя. Защото п Георги се явил на историческата сцена в един момент, когато църковната борба е била в своя разгар, но и идеята за политическа свобода беше доста назряла. Но той, макар да е бил съучастник и на тая идея, смятал, че духовното ни освобождение трябва да предшества политическото.

    Затова щом се заговорило че е предстоящо издаването на султански ферман за учредяване на българска екзархия, п. Георги излиза по селата и то не само в Бургаска околия, но и във всички южни околии на бившата Бургаска област, да събира подписи и печати за прочутите махзяри (прошения) до султана, с които се искаше открито отцепването на българите от патриаршията. Голямата заслуга на п. Георги не се състои само в живото му участие в църковната борба, но и в грижата му да открива български църкви и училища, да настанява учители и свещеници във всички села, повече от 300, които той можал да споходи в своята обиколка.

    Ако ние се спряхме малко повече върху апостолската дейност на този бележит родолюбец и пламенен борец за народна свобода и независимост, то е затова, защото п. Георги Стоянов не бил възрожденец само за Бургас, но и за всички села, близки и далечни около Бургас и защото пробуждането на нашето село Атанасово е станало непосредствено под влиянието на пламенните негови проповеди и честите му посещения в него. Като съседно село на града, Атанасово не е могло да остане безучастно към разпалените национални борби, които са водели гражданите в съседния град за своето духовно освобождение.

    В новооткритото училище в Бургас с учителя Б. Керемидчиев били записани първата година само15-20 ученика и то повечето момчета от съседните села: Атанасово, Лъджа, Рудник и др. От града имало само три абаджийски чирачета. През българското училище в Бургас са минали първите борци за духовна и политическа свобода и народна просвета в селата. Най-ревностни приемници на тая идея в Атанасово са били заселниците, които са дошли тук преди освобождението от по-будните центрове на Балкана, като Котел, Градец, Жеравна, както и тия от старозагорско и чирпанско и др., в чийто родни места пробуждането на българите беше започнало много по-рано. За тия заселници идеята за скъсване с Патриаршията и за откриване на българска черква и училище била напълно назряла и за това те със жадност възприемат пламенните слова на п. Георги. Бедното и малко село обаче не е имало възможност на първо време да задоволи напълно тия нужди. За това временно било открито килийно училище, за което послужила една плетена с пръти постройка при североизточния ъгъл на днешната черква и измазана отвътре с глинена кал. За чинове на училището служили дъски, приковани на колчета, забити в земята.

    Дарява къщата си за първото българско училище и храм в Бургас – “Св. Св. Кирил и Методий”

    След извършване на богослужението от Поп Георги Стоянов Джелебов, вече като духовен пастир на българите в града и околностите, провежда среща с първенците на българското общество – Яни Русалиев, Сава Хаджидечев, Димитър Бракалов, Койчо Кехая, Васил Иванов и др. при която поставя сериозно назрелия и нетърпящ отлагане въпрос за откриване на българска църква и българско училище, които да станат обединителен център за приобщаване и сплотяване на българите в Бургас. Образува се Инициативен комитет, който пуска подписка за набиране на средства и волни пожертвования между малкото българи в града, за направа на църква и училище. поп Георги Стоянов Джелебов проявява, за кой ли път на дело своя истински патриотизъм и родолюбие, като отстъпва предоставената му при идването в Бургас къща за църква и училище. Още повече, че в неговия дом дотогава често се извършва тайно богослужение от българи, нежелаещи да ходят на гръцката църква.

    През пролетта на 1869 г. ремонта на къщата на Поп Георги Стоянов Джелебов привършва. Приспособени са две помещения: по-голямото – олтар и икони за църква, а до него коридор за учебна стая и до нея малка канцелария за учителите. Решено е на Връбница (Цветница) да се отслужи първата литургия на български език. Но гръцките фанариоти зорко следят приготовленията на българите в града и побързват с клеветническо донесение да уведомят мютасарифина (управителя) на Сливенския санджак (окръг), че българите в Бургас начело с Поп Георги Стоянов Джелебов си строят убежище и свърталище на комити. Каймакаминът (наместникът) в Бургас по нареждане на мютасарифина от Сливен привиква Поп Георги Стоянов Джелебов в конака да му иска обяснение за онова, което българите вършат. Той обяснява, че българите нищо лошо не вършат, а само приспособяват една обикновена частна къща в молитвен дом и училище. Но каймакаминът разпорежда да не се отваря никаква църква докато не дойде официално разрешение от Цариград – случаят е отразен във вестник “Право” от 14 април 1869 г.

    Благодарение на умението и изобретателността на Поп Георги Стоянов Джелебов и съдействието на английския консул в Бургас Чарлс Брофи, разрешението идва след една седмица, точно на връх Великден.

    Новината бързо се разпространява и гръцките фанариоти са в недоумение.

    Първата българска тържествена служба в новооткритата българска църква в Бургас е проведена на 20 април 1869 г. Църквата не е в състояние да побере многобройните богомолци, дошли да чуят най-после след толкова борби и трудности църковна служба на роден език. По улиците, по дюкяните, по домовете българите през този и следващите дни се поздравяват с “Христос възкресе!”, с което влагат по друго съдържание, на възкресението на българската правда, на българщината в черноморския ни град – след 500 годишно турско робство и духовно фанариотско иго.

    Църквата на Поп Георги Стоянов Джелебов служи на българите цели 25 години и след това през 1894 г. на нейно място започва да се строи църквата “Св. св. Кирил и Методий”, която е завършена на 24 май 1907 г. и обслужва миряните до днес – 110 години църковно служене на българските християни.

    Откриването на първото българско училище в Бургас е свързано с първата българска църква – построено именно върху дарената къща на поп Георги през есента на 1869 г.

    Въпреки всичките пречки и трудности първото българско училище в Бургас отваря врати и за първи български учител е назначен Боян Керемидчиев от Ямбол, който е със завършено класно училище в Стара Загора. Той учителства 5 години.

    Смърт на Поп Георги Стоянов Джелебов

    В края на учебната 1872-1873 г. учителят Боян Керемидчиев напуска Бургас и отива учител в Омуртаг, където посреща руските освободителни войски през 1877 г. и се включва в тяхна помощ по придвижването през Източния Балкан.

    За това Поп Георги Стоянов Джелебов извиква в Бургас втори български учител – Сава Катрафилов от гр. Елена, който завършва семинарията в Болгрод, след това записва право в Одеса. Учителства в много села и градове по цяла България, навсякъде се проявява като разпален патриот.

    Двамата с Поп Георги Стоянов Джелебов лично се срещат с Васил Левски.

    В Бургас пристига с параход от Румъния. Тука учителства 1 година, където освен учебната работа отделя доста време и за революционна дейност, влиза в конфликт по някои въпроси с църковно-училищното настоятелство и прекратява работа. Мести се като учител в с. Пирне, Айтоско. Там развива също голяма дейност по време на Априлското въстание, като помощник на революционера Иларион Драгостинов за района. След разгрома на въстанието се прехвърля зад Дунава и се включа в четата на Христо Ботев, където е “дясна ръка” на войводата при превземането на парахода “Радецки”.

    Турците били много изплашени от появата на Ботевата чета, защото подозирали, че зад нея се крие някоя велика сила. Поради това турците станали много подозрителни и в лицето на всеки по-буден българин, учител или свещеник, виждали заговорник и бунтовник и го преследвали. Тогава е бил арестуван и откаран на съд в Сливен черковният деец в Бургас и бургаския край поп Георги Стоянов Джелебов и на връщане от Сливен, крайно изтерзан, неуморният и непреклонен защитник на българщината издъхва на 5 септември 1876 г., отровен в едно гръцко кафене всело Атанасово (Атанас кьой) – днешния ж.к. Изгрев в Бургас.

    Паметник на Поп Георги Стоянов Джелебов в Бургас

    В памет на Поп Георги Стоянов Джелебов е поставен барелеф на входа на църквата “Св. св. Кирил и Методий”.

    Изградена е арка през 1979 г. от северната страна на църквата с имената на първите учители начело с поп Георги, Б. Керемидчиев, С. Катрафилов и Ст. Шивачев, за отбелязване на 110 годишнината от първото българско училище в Бургас. Има улица на негово име – “поп Георги”, в близост до църквата и Експресбанк, на която никога не е променяно името. А на входа на църквата “Св. Атанасий” в Звездец, където през 1830 г. поп Георги започва своята свещеническа дейност е поставена паметна плоча – и на нея пише “Иконом Георги Ст. Джелепов 1810-1877 г., роден в Звездец – Първи български свещеник в Странджа и Бургас”.

    ************** НАПИШЕТЕ КОМЕНТАР ПОД СТАТИЯТА **************

    Юстиция - журналистически разследвания, анализи, най-важното и най-новото, съдържание и новини от българия и света, фронтално, видео,

    Разгледайте нашия ОНЛАЙН МАГАЗИН като НАТИСНЕТЕ ТУК.

    За внос от целия Свят на СТОКИ НА ЕДРО, свържете се с нашата АГЕНЦИЯ ЗА ВНОС НА СТОКИ (Buying Import Office IUSTITIA) като НАТИСНЕТЕ ТУК
    Изберете нашите специалисти за висококачествени софтуерни услуги :
    Можете да поръчате от ЮСТИЦИЯ онлайн изработка и поддръжка на уеб сайтове и онлайн магазини, DEV и ИТ (IT) поддръжка, SEO оптимизация за високо класиране в Google и дигитален маркетинг като НАТИСНЕТЕ ТУК

    НИЕ МОЖЕМ ДА БЪДЕМ ВАШИЯТ ПАРТНЬОР ЗА ОНЛАЙН УСПЕХ

    Вижте нашите треньори като НАТИСНЕТЕ ТУК. Изработване на персонални хранителни и тренировъчни режими, хранителни добавки, витамини и суплементи за добри резултати за професионални спортисти, както и за любителите на добра фигура и тонус.

    Разгледайте обявите и офертите ЗА ПРОДАЖБА и ПОД НАЕМ на нашата АГЕНЦИЯ ЗА НЕДВИЖИМИ ИМОТИ.

    При нас можеш и да РЕЗЕРВИРАШ ОНЛАЙН Хотели и Ваканционни жилища в България и чужбина

    Редакцията на "ЮСТИЦИЯ" се извинява за евентуално допуснати неточности в разследванията на ЮСТИЦИЯ.БГ.

    Засегнатите лица имат право на отговор.

    Последвайте ЮСТИЦИЯ в Google Новини

    Най-интересните РАЗСЛЕДВАНИЯ слушайте в подкаста на ЮСТИЦИЯ в SpotifyApple Podcasts и Google Podcasts

    Следете най-актуалното от деня на страницата ни във Фейсбук

    Следвайте ни и в Инстаграм

    Коментирайте