Поредното неоспоримо доказателство, което намираме за българската принадлежност на днешните северни македонци произхожда от Титовите македонски партизани не от къде да е, ами от самите сатрапи, които наложиха изкуствената македонска нация е език.
Това е Призив пуснат в Скопие, С.Македония няколко дена преди ген. Толбухин да влезе в Белград от македонски партизани на Тито. Вижте на коя азбука е писан (БЪЛГАРСКАТА) и кой в текста е писан като неприятел – САМО ГЕРМАНЦИТЕ. Няма „Български фашистки окупатори“ … Кой наложи този термин да има ексклузивно място в съвременната „Македнска“ историография?
Втората световна война в югославска Македония
~ 32 000 български войници в Южна Сърбия и Вардарска Македония (май 1941 – септември 1944)
~300 000 (група армии Е през октомври 1944)
Втората световна война в Югославска Македония започва с нахлуването на Оста в Югославия през април 1941 г. Под натиска на югославското партизанско движение част от македонските комунисти започват през октомври 1941 г. политическа и военна кампания за съпротива срещу окупацията на Вардарска Македония . Официално тогава районът се е наричал Вардарска бановина , тъй като самото име Македония е било забранено в Кралство Югославия.
Окупирана е предимно от български, но също и от германски, италиански и албански сили. Българите, както знаем са посрещнати като освободители.
Първоначално не е имало организирана съпротива, тъй като мнозинството от македонските българи са мечтали от 1878г. да се обединят с Майка България. Започва да нараства едва през 1943 г. с капитулацията на Италия и съветските победи над нацистка Германия. Ключов фактор е и ролята на българските комунисти, които избягват да организират масова въоръжена съпротива. Тяхното влияние върху македонската партийна организация остава доминиращо до 1943 г., когато става очевидно, че Германия и България ще бъдат победени.
По това време в Македония пристига специалният емисар на Тито Светозар Вукманович . Вукманович трябвало да активира борбата и да й придаде нова етническа македонска фасада.
Това доведе до възхода на младото поколение антибългарски ориентирани партизански лидери, които бяха лоялни към Югославия. Те формират през 1943 г. Народноосвободителната армия на Македония и Македонската комунистическа партия . В западната част на областта албанските партизани също участват в съпротивителното движение. Същите тези ще се отличат после с нечувана жестокост, когато започват чистките срещу изявени българи в Македония.
След като България сменя страната си във войната през септември 1944 г. , българската 5-та. Армия, разположена в Македония, се придвижва обратно към старите предели на България. Чак тогава започва истинска партизанска борба в Македония. Такава , каквато е имало през всичкото време на нацистката окупация в останалата част на Югославия.
В началото на октомври новосформираната Българска народна армия заедно с Червената армия отново влизат в окупирана Югославия, за да блокират оттеглянето на германските войски от Гърция. Югославска Македония е освободена в края на ноември, когато е създадена комунистическа Югославия . След германското отстъпление, принудено от българското настъпление, наборът на македонци в армията се увеличава значително.Операцията е наречена Националноосвободителна война на Македония (на македонски : Народноосвободителна борба на Македония, Народноосвободителна борба на Македония ) от югославската марксистка историография , в съответствие с голямата Югославска народноосвободителна война . Някои от бойците също развиват стремежи за независимост на района на Македония , но в края на войната са потиснати от комунистическите власти. Той бележи поражението на българския национализъм и победата на проюгославския македонизъм в района. В резултат на това новите комунистически власти преследват бившите колаборационисти с обвинения в „Голям български шовинизъм „и скъсах всички организации, които се противопоставиха на югославската идея и настояват за независимостта на Македония .
Среща на български войници и македонски партизани в Прилеп, на 9 септември държавен преврат . Командирът на гарнизона полковник Димитър Младенов отказва да се оттегли и остава в града с четниците, като успява да го задържи 12 дни, блокирайки движението на германските войски.
Германска 11-та танкова дивизия настъпва в Югославия от България като част от Дванадесета армия .
Македонски войници се предават в Скопие, април 1941 г. Германците разпръснаха листовки на български, изготвени от БАК , с апел да бъде освободена Македония. В резултат на това македонците, мобилизирани в югославската армия, се предават масово.
Българските войски влизат в Битоля на 21 април 1941 г. Всъщност те са посрещнати като предполагаеми освободители от сръбското владичество, докато пробългарските настроения преобладават в ранните етапи на окупацията.
Окупация и разделяне на Кралство Югославия през април 1941 г. България окупира централната и източната част на Вардарска Македония, а най-западната част е окупирана от Кралство Италия .
Югославски военнопленници, ръководени от български войници и немски бронирани автомобили.
Италианските войски влизат в Охрид на 12 април 1941 г.
Югославски македонски военнопленници в лагер в Тимишоара, май 1941 г., преди освобождението им. Със застъпничеството на българската администрация са освободени повече от 12 000 македонски военнопленници, призовани в югославската армия.
.JPG/1280px-%D0%9F%D1%80%D0%B8%D0%BB%D0%B5%D0%BF_%D0%B2%D0%BE_%D1%98%D1%83%D0%BD%D0%B8_2013_(9).JPG "Доказателство: македонски партизани на тито пишат на български книжовен език позив за борба през 1944г. - юстиция")
Бившето българско полицейско управление в Прилеп е нападнато от Прилепския партизански отряд на 11 октомври 1941 г. Днес обектът е мемориален музей.
Съпротива в Югославия през септември 1941 г. В Македония не се наблюдава реална партизанска дейност.
Приемане на бежанци, избягали от албанската окупационна зона в Македония (Дебър, 1942 г.), в Охрид, българска окупационна зона.
Съпротива в Югославия след капитулацията на Италия , септември 1943 г. В Македония партизанската дейност е съсредоточена в бившата италианска окупационна зона, отстъпена на Албания.
Италиански и български военни на границата между Албания и България в Македония пред демонтирана картечница Шварцлозе.
Партизани от батальон “ Стив Наумов „, създаден през ноември 1943 г. в Горна Преспа .
Членове на Велешка контрачета през 1943 г. Някои местни жители формират античетнически отряди, за да подкрепят българската полиция и армия в борбата с комунистическите македонски партизани и сръбските четници.
Обществен митинг в освободеното Кичево след капитулацията на Италия в албанската зона, 26 септември 1943 г.
Албански и македонски партизани маршируват с прозрачно.
В него пише: „Да живее братството на македонския и албанския народ!“
Силите на Balli Kombëtar в Дебър
Делегати, пристигащи на първата пленарна сесия на ASNOM през август 1944 г.
Светозар Вукманович посреща гръцки и македонски партизани в Караджовата долина (Гърция). Под негово ръководство пробългарският окръжен комитет на комунистите в Македония е разпуснат и те са обвързани с югославските комунисти.
Създаване на нов партизански отряд от македонски партизани при с. Шешково през август 1944 г.
Карта на Балканския военен театър през септември 1944 г. – януари 1945 г.
Българските войски се връщат в Югославия през октомври 1944 г.
Основните български сили влизат в Скопие на 14 ноември. Първи български части влизат в града на 13 ноември
Македонците хвалят освобождението на Скопие през декември 1944 г. Надписът на плаката възхвалява обединението с Югославия.
XV македонски корпус на път за Сирмския фронт през януари 1945 г.
Шаторов е водач на македонските комунисти през 1941 г. Изчезва при неизвестни обстоятелства през септември 1944 г. Има индикации, че е убит от агентите на Тито като политически неудобен лидер.
Панко Брашнаров , първият говорител на АСНОМ . През 1950 г. е арестуван и затворен в трудовия лагер Голи остров , където умира на следващата година.
Методий Андонов, първият президент на АСНОМ и на Народна република Македония. След несъгласие с политиката на нова Югославия е арестуван и осъден на 12 години затвор.
Лазар Колишевски става в края на 1944 г. министър-председател на СР Македония. Той започна политика за пълно прилагане на проюгославската линия и взе строги мерки срещу всяка опозиция.
Паметник на освободителите на Скопие, от Иван Миркович, 1955 г. Скулптурата изобразява струпване на комунистически македонски партизани. Цялата композиция е повлияна от принципите на социалистическия реализъм, напомнящи съответния съветски пропаганден стил на изкуството.
Your point of view caught my eye and was very interesting. Thanks. I have a question for you.
Thanks for sharing. I read many of your blog posts, cool, your blog is very good.
Thank you for your sharing. I am worried that I lack creative ideas. It is your article that makes me full of hope. Thank you. But, I have a question, can you help me?
I don’t think the title of your article matches the content lol. Just kidding, mainly because I had some doubts after reading the article.
Thanks for sharing. I read many of your blog posts, cool, your blog is very good.
Thanks for sharing. I read many of your blog posts, cool, your blog is very good.
Thanks for sharing. I read many of your blog posts, cool, your blog is very good.