Начало Наука История Българите траки ли са или са си българи – дисекция на глупостите...

Българите траки ли са или са си българи – дисекция на глупостите на Павел Серафимов

7
тарки траките българи българите Писанията на Йоан Зонара и построяването на Анастасиевите стени петър низамов павел серафимов юстиция
Петър Низамов срещу Павел Серафимов

Българите траки ли са или са си българи – дисекция на глупостите на Павел Серафимов

В множество писания на учени се говори за идентичност между траки и българи, но дали това наистина е така или това е поредната конспирация. Ние ще направим дисекция на тези анализи и всеки наш читател може да си направи извода сам за себе си къде е истината.

Съдържание :

Доказателствата, на които стъпват тези теории са изброени по-долу съчетани с едностранчиво и неправилно тълкуване на генетичните изследвания, прикривайки други опровергаващи ги. За последните ще стане въпрос в следващата статия на тема – генетичните и атропологичните изследвания, за това не бързайте да ме контрирате с тях още сега. Изворите, на които оповава теорията, че траки и българи и Мизия и България е едно и също са следните:

  1. Картата на Св. Йероним, или по-точно нейното средновековното копие от средата на XII век с известния текст „Мизия тук и Вулгария”;
  2. ХРОНИКАТА НА ЙОАН, ЕПИСКОП НИКИЙСКИ;
  3. Писанията на Йоан Зонара и построяването на Анастасиевите стени срещу българите;
  4. Други извори, за които се твърди, че доказват, че траките са българи и Мизия е България.

I. ХРОНИКАТА НА ЙОАН, ЕПИСКОП НИКИЙСКИ

(Повечте можете да прочететеЙОАН, ЕПИСКОП НА НИКИУ И НЕГОВАТА ХРОНИКА. )

Ще започнем от второто, защото то се счита за по-силно доказателство. Наистина там е записано “Cyril the general retired into the city named Odyssus, and stayed there while Vitalian withdrew into the province of Bulgaria.” , което в превод означава: “Генералът Кирил се оттеглил в града на име Одесос и останал там, докато Виталиан се оттеглил в провинция България.”

Очевидно става въпрос за това, че генералът се оттеглил назд към Варна, която тогава се е казвала Одесос (Odessos или както е по оргиналния извор на ХРОНИКАТА НА ЙОАН, ЕПИСКОП НИКИЙСКИ на гръцки – Ancient Greek: Ὀδησσός)

В този случай Варна се намира именно в Мизия, а в писанието е записано, че бунтовникът Виталиан се завърнал в провинция България. Т.е. Мизия и България нбе са едно и също, защото в противен случай враждуващите страни щяха да са на едно място.

Но какво знае историята за този бунт на Виталиан?

Виталиан (на латинскиFlavius Vitalianus, на гръцкиΒιταλιανός; , покръстен през юли 520 година в Константинопол) е византийски военачалник, magister militum per Thracias, оглавил два бунта срещу централното правителство, обявявайки се за император. Той се бунтува през 513 г. в Тракия против Анастасий I.

Виталиан е роден в Залдапа в Долна Мизия (днес Абрит в североизточна България). Той е гот или скит. Син е на Патрикъл. Майка му е сестра на Македоний II, патриарх на Константинопол през 496 – 511 година. Когато Анастасий през 511 година сваля Македоний II и назначава монофизитския патриарх на Антиохия за негов наследник, в Източната Римска империя започват въстания. През 512 година Ареобинд е издигат като император. След една година comes foederatorum Виталиан ръководи съпротивата.

През 514 Виталиан навлиза в Мизия с войска, съставена главно от кутригури, преминава през Одесос и Анхиал и през 515 година достига до Константинопол. Той не успява да превземе града и се споразумява с император Анастасий I да се оттегли срещу паричен откуп и управлението на Тракия. През 518, при новия император Юстин I, военните действия са подновени и продължават до смъртта на Виталиан през 520 година.

Кутригурите са група прабългарски или по-точно само БЪЛГАРСКИ племена, обитаващи през 5-7 век степната зона северно от Черно море и западно от река Дон.

КАКВО ИМА ПРЕДВИД ЙОАН, ЕПИСКОП НИКИЙСКИ, КОГАТО КАЗВА, ЧЕ ВИТАЛИАН СЕ Е ОТТЕЛИЛ В ПРОВИНЦИЯ БЪЛГАРИЯ?

Очевидно, че Виталиан е използвал в армията си българи, но както е доказано, той е навлязъл в Мизия, а не е набрал армията си оттам! След битките се е оттелил в провинция Малка Скития, защото именно географската област Добруджа, която тогава е била владение на Източната Римска империя (Византия) и която авторът е нарекъл България, защото кутригурите и утигурите, които са съставната част на българите са били наричани и познати в Източната Римска империя (Византия) още тогава поради честите им набези в империята и войните на Византия със скитските племена.

Това според Павел Серафимов ознчавало автоматически, че Мизия било България.

Но, както стана дума по-горе ЙОАН, ЕПИСКОП НИКИЙСКИ не е имал предвид, че провинция Мизия е България, защото Виталиан се оттеглил именно от Мизия КЪМ “провинция България.” (“into the province of Bulgaria.”). Павел Серафимов два едно много грешно и едностранчиво тълкувание на писанията му, което е изкарано от контекста на самото писание и останалите извори на съвременници за тези събития !

Това, което не ви се казва Павел серафимов е, че веднага след това авторът продължава по следния начин:

“…И той даде големи суми пари на стражите, които пазеха портите на Одис, а след това, марширувайки през нощта, той уби Кирил генерала и превзе града. 77. И той нападна и провинция Тракия,”

Т.е. Виталиан след като се е оттеглил извън Мизия, се е върнал и именно е минал от Добруджа надолу, защото не опустошава Мизия, а превзема първият голям град – Варна (Одис, Одесос), който е на пътя му от провинция Малка Скития, която авторът нарича България.

Тарки траките българи българите йоан, епископ на никиу и неговата хроника петър низамов павел серафимов юстиция
Провинция малка скития в източната римска империя

Малка Скития  е античното означение на днешна ДобруджаТериторията е ограничена от делтата на река Дунав, и е естествено продължение на степното причерноморско пространство, обитавано от скитски племена‘.

Названието се употребява от 2 век пр.н.е. до основаването на Дунавска България. След римските завоевания на Балканите, територията ѝ е включена в римската провинция Мизия, а след разделянето ѝ в Долна Мизия. По времето реформите на император Диоклециан , който е римски император от 20 ноември 284 г. до 1 май 305 г., е обособена в отделна провинция „Малка Скития“. Т.е. към момента на събитията, които описва Йоан Никиуйски, е била отделна от Мизия.

“78. И император Анастасий изпратил при философа Прокъл, за да може той да помогне на Марин. 79. И императорът го информира за бунтовника Виталиан и дързостта, която е показал. Но Марин насърчи императора, като каза: „Ще победя този бунтовник чрез Божията сила; само издайте заповеди да бъда придружен от войници и философа Прокъл. Осигурете ми също необчистена сяра, наподобяваща антимон на прах. 80.

И императорът му даде сярата. И Маринус |131 го смила на + твърд прах +, 207и каза публично: „Ако хвърлите (това) върху къща или кораб, то ще се запали, когато слънцето изгрее и ще се разтопи като восък.“ 81. И Марин взел със себе си много кораби и събрал всички войници, които могъл да намери в Константинопол, и продължил да води война срещу Виталиан, както заповядал императорът. 82. И когато бунтовникът видя Маринус, той взе всички кораби, които можеше да намери, и ги натовари с голяма сила от скитски и готически стрелци и отплава в посока на Византия, вярвайки, че трябва да надделее над своите противници. 83. Но Маринус и неговите другари, чрез могъщата Божия помощ, надделяха над този враг и замисълът на този безсрамен бунтовник се провали и при това Виталиан, причината за гражданските борби, избяга.”

Освен това в същия текст на ЙОАН НИКИУСКИ Тракия и Мизия са споменати многократно извън контекста на България. 

Например:

“И Виталиан, когото току-що споменахме, вдигна въстание срещу император Анастасий и завладя Тракия и Скития и Мизия и събра многобройна армия.”

“Освен това Виталиан, който беше командир на войските в провинция Тракия, като човек с извратено сърце, мразеше Север, Божия светец. Сега император Анастасий беше назначил Север за патриарх на Антиохия в стаята на еретика Флавиан, когото той беше прогонил, когато православните епископи на изток свидетелстваха в полза на първия.”

В крайна сметка Витаиан използва кутригурите (българите) в армията си като наемници, а не като бунтовници, защото благодарение на бунтовете, които той оглавява, през 520 г. при Юстин I Витаиан е отново военачалник и става консул заедно с Флавий Рустиций (в Италия). Още същата година по нареждане на императорския племенник Юстиниан той е уволнен от военната му длъжност и малко след това убит. Евагрий Схоластик съобщава, Виталиан се стремял за императорския трон. Така, че бунтовете на Виталиан не са били тракийски бунтове, а бунтове за престола на император на Виталиан – племенника на патриарха на Константинопол от 496 – 511 година , чиято сестра е майка на Витаиан.

Така, че цитатът “Cyril the general retired into the city named Odyssus, and stayed there while Vitalian withdrew into the province of Bulgaria.” , което в превод означава: “Генералът Кирил се оттеглил в града на име Одесос и останал там, докато Виталиан се оттеглил в провинция България.” не доказва по никакъв начин, че траките са били българи, нито, че Мизия е била България. 

II. Картата на св. Йероним с текста „Мезия тук и Вулгария”

Това, което не ви казва Павел Серафимов е, че това е част от ръкопис с произведение на Павел Орозий, направен в 9 в. в манастира Санкт Гален, Швейцария. В продължение на столетия това е главният център на Бенедиктинския орден. Основано е през 719 г., а през 13 век се превръща в имперско абатство.

Т.е. това не е оргиналната карта от 4 век, а препис от 9 век с добавката “която днес е България”

Тарки траките българи българите картата на св. Йероним с текста „мезия тук и вулгария” петър низамов павел серафимов юстиция
Картата на св. Йероним с текста „мезия тук и вулгария”

Вижда се ясно, че над думата Мизия (Moesia) е добавено “която днес е България”.

Да, през 9 век, когато е направен преписът на оригиналната карта от Павел Орозий,  Мизия е вече България от близо 2 века и половина, защото Аспарух основава Дунавска България през 680 (или 681 г.).

Това по никакъв начин не доказва, че през 4 век мизите (тракийско племе) са били българи.

Подобна добавка е направена и за Панония, като е уточнено, че тя е Унгария (вече към 9 век по време на преписа).

Тарки траките българи българите картата на св. Йероним с текста „мезия тук и вулгария” петър низамов павел серафимов юстиция
Св. Йероним

Дълги години вярвах, че т. нар. карта на св. Йероним е доказателство за ранно присъствие на българи на Балканите. Сега виждам ясно, че картата, която е изработена през 12 в. в манастира в гр. Турне, днес Белгия, не е и не може да е дело на св. Йероним. Дори да е съставена по негови трудове, надписът “Мизия, тук и България” няма нищо общо със св. Йероним. Както и при ръкописа от Санкт Гален, това е уточнение и актуализация. Дошло е време за проверка на всичките ни аргументи и пресяването им.

Знам, че ще ми възразят, че при случая с Орозий е добавка, а при картата “на св. Йероним” е със същия почерк и мастило. Добре, но картата е от 12 в. и няма надпис, който да я свързва с Йероним. Мизия и България са отъждествявани по географски признак от 9-10 в. нататък.

Той повтаря същата елементарна грешка, като вписаната при Орозий добавка „Uulgaria” отново превежда „България”?! Може би има нещо вярно в мисълта, че колкото по-често чуваме дадена информация да се повтаря, толкова  по-вероятно е да повярваме в нея. Тази късна добавка в ръкописа на Орозий категорично доказва, че наименованието с което са известни българите в Европа дори през IX-Х век все още   е „Вулгария”, а не „България” и това е ефекта от многовековното му използване. Тук искам да отбележа  още един факт за нарушаване правилата на научния феърплей от страна на г-н Мошев – изваждане на аргумента от контекста.

Познатата карта, с която разполагаме, не е самият оригинал на Св.Йероним, даже не е преписът от 9 век, а много по-късен препис – чак от ХII в.

Текстовете в нея са написани на т.нар. варваризиран латински – “Mesia”, вм.“Moesia”; “hec” вм. “haec”; “Bulgaria” вм. “Vulgaria” (в единственото споменаване на българите от IV в. те са наречени “vulgares”, а не “bulgares”), който не е характерен за IV в. Тези наблюдения, дори да не са доказателство, все пак отварят втора възможност за обяснение на надписа “Mesia hec Bulgaria” върху тази карта: да е прибавен в късния препис, като отражение на реалността в VIII, IX или Х в., а да е отсъствал от оригинала на Св.Йероним, съставен през IV в. От научна гледна точка е редно да се анализират и двете възможности, а не едната да се отхвърли по презумпция и да се приеме безкритично другата.

Йероним Блажени или Евсевий Йероним Софроний (на латинскиSophronius Eusebius Hieronymus; * 347 г. в СтридонДалмация – † 30 септември 420 г., Витлеем) е преводачът на Библията от гръцки и еврейски на латински език между 383 г. и 406 г., известна под името Vulgata. Неговият превод е направен по поръка на папа Дамас I и ревизира стария латински превод на Библията, наречен Vetus Latina. Свети Йероним (на латински Hieronymus) е един от отците на църквата и доктор на католическата църква.

Както стана въпрос горе, тази карта също не доказва, че Мизия е България през 4 век!

III. Писанията на Йоан Зонара и построяването на Анастасиевите стени срещу българите !

Траките българи българите писанията на йоан зонара и построяването на анастасиевите стени петър низамов павел серафимов юстиция
Анастасиевите стени

Факт е, че Анастасиевите стени или „Дългите стени“ (на гръцкиΑναστάσειο Τείχος, Μακρά Τείχη της Θράκης; на турскиAnastasius Suru, Uzun Duvar) са издигнати за защита на Цариград от заплахите от запад, и най-вече срещу набезите на хунитеславяните и българите. Те са укрепена отбранителна линия – вал с каменни стени пред Констонтинопол, преграждащи подстъпите към него от Мраморно море пред град Силиврия (Silivri, на гръцки: Σηλυβρία) до Черно море при с. Подима (дн. Yalıköy). Носят името на византийския император Анастасий I (упр. 491 – 518).

Те не построени срещу траките в Мизия, защото те вече са цивилизовани, християнизирани и се самоопределят като ромеи – поданици на Източната Римска империя (Византия) с всички произлизащи от това права и задължения, но за това ще стане дома по-надолу.

Тук отново ще се върнем към историческите факти от първата точка за ХРОНИКАТА НА ЙОАН, ЕПИСКОП НИКИЙСКИ.

Важното да се спомене, че Анастасиевата стена е била изградена още през 469 г. по времето на императора Лъв I (457 – 474 г.) и през 478 г. по времето на император Флавий Зенон (476 – 491 г.). Името на стената обаче идва от император Анастасий I, който основно я ремонтира, укрепява и възстановява през периода 507 – 512 г. 

Именно това укрепване от Анастасий е споменато от Йоан Зонара като такова срещу набезите на хуните, славяните и българите, и то точно през 6 век, когато както казахме в първата част, че Виталиан води ожесточени бунтове за прстола срещу император Анастасий, използвайки кутригури ( българи) – наемници в амрията си.

В този момент Византия е подложена на изключителен натиск след падането на Западната Римска империя, от хуни, готи и славяни (наричани така от склав = роб).

За император Анастасий опасността от Виталиан и неговите наемници – кутригурите (българи) не е по-малка и за това са описани като причина за построяването на Анастасиевата стена.

Това със сигурност не означава, че траките – мизи са били наричани българи, нито, че Мизия е била “провинция България” както твърди Павел Сефарфимов.

Изворите за това произхождат от Йоан Зонара, който е византийски хронист и теолог, живял приблизително от края на XI до средата на XII в. Той не е съвременник на събитията от 4-6 век.

Най-важният му труд е Всемирна история (на гръцкиΕπιτομή Ιστορίων), която обхваща събитията от „сътворението на света“ до смъртта на Алексий I Комнин (1118 година) и е в 18 тома. Написана е въз основа на значителен брой извори, като са използвани съчиненията на редица римски и византийски писатели.

За българската история Зонара пише основно за събитията през XXI век. Разглежда подробно борбата на българската държава с Византия по време на царуването на Самуил, както и въстанията на българите за отхвърляне на византийската власт. Като основен източник за тези събития използва творбите на Скилица-КедринМихаил Псел и на Михаил Аталиат.

Историята на Зонара е преведена на църковнославянски вероятно към средата на 14 в. От запазените ръкописи най-старият е от първата половина на 15-и в. Всички са сръбска редакция, но със следи на българска подложка, което подсказва, че е възможно първоначалният превод да е направен в български книжовен център.

Откъси от историята, отнасящи се до събития от края на 10-и и началото на 11 век, вкл. и падането на Самуилова България под византийска власт, са преведени вторично и прикачени към славянския текст на Хрониката на Симеон Логотет, запазен в един-единствен молдовски ръкопис от 17 век, но възхождащ най-вероятно към търновски оригинал от късния 14 в. 

IV. Дали източниците, които цитира Павел Серафимов за тракийския произход на българите реално говорят за това, което и се приписва:

  1. От Енодий — в „Похвално слово за крал Теодорих“ от края на 5 и началото на 6 век се говори за българи, но не в Тракия, а в Панония (дн. Унгария).

Точно по времето на хунските нашествия и установяването на Атила и наследниците му там. Така, че това пак издиша.
“Пред очите ми е вождът на българите, повален от десницата ти, която защитава свободата. Той не бе убит, за да не изчезне за историята, но той не остана и непокътнат, за да не проявява по-нататък дързост и за да остане там, в своето непобедимо племе, жив свидетел на твоята сила.”

“Когато уреждаха там управлението, Гърция прояви враждебност поради намесата на федерата Мундо, като привличаше за защитата си своите българи, с които заплашва при военни сблъсквания като с преден укрепен пост.”

2. Касиодор Сенатор (490 — 583 г.) – виден деец в остготското кралство на Теодорих, комуто бил известно време и секретар.

Автор на „Хроника“ и на различни писма, писани от името на остготския крал Аталарих.

“Благодарение на храбростта на господаря крал Теодор и българите били победени и Италия си възвърнала Сирмиум.”

Сирмиум (лат. Sirmium) е римски град в римската провинция Панония – дн. Унгария, която се намира на 2000 км от Тракия.

3. Фулко – “История на Йеросалимския поход в наше време” – 11 век.

Какво казва Фулко?

Че кръстоносците са наричали българите траки през 11 век заради старите паметници. А не , че българите са се наричали траки или някой, който е живял с българите ги е наричал така.

Вие можете да наричате индийците – танзанцийци, но това какво значение има? Даже в 15 век откривателите на Америка нарекли местните, не американци, а индиянци. Сега някой да не каже, че индиянците имат индийски произход…

4. Павел Дякон – 8 век – “История на лангобардите” и “Римската история”

Там той говори за първите български нападения на Балканите и че българите не са местно население на Балканите.

5. Фредегарий – 7 век – “Схоластика Фредегарий”

Там той описва действията на готите в балканските земи и за ПЪРВОбълагарите в Панония (дн. Унгария) и Южна Италия. Там пак няма нищо свързано с това, че българите били траки.

  1. Трудовете на Ганчо Ценов:

Ганчо Ценов е български историк и учен, работил главно в областта на българската история през късната античност и ранното средновековие, основоположник на автохтонната теория за произхода на българския народ, изложена за първи път в цялостен вид през 1910 г. в му труда му „Произходът на българите и начало на българската държава и българската църква“.
Тази теория и възгледите му са категорично отхвърлени в академичните среди. Тогава е нямало, нито съветски, нито европейски съюз, който да накара учените да я отхвърлят като голословна.

Къде е истината? 

За съжаление, истината е , че ние нямаме почти нищо общо с траките,
защото , когато българите на Кубрат (кутригури и утигури) правят първата си държава в Европа над Черно море в дн. Украйна, а после и Аспарух с неговите уногондури , траките в Източната Римска империя (Византия) са отдавна романизирани и се наричат ромеи (поданици на Източната римска империя) и са приели гръцкия език.
Правя уточнението, че говоря за първата българска държава в Европа, защото има доста теории за предшестващи държави на българите, но в Азия. Но да се върнем на траките. По това време те са претопени, защото са, първо почти напълно елинизирани (преди Християнството) и второ – ромеизирани (след него). Така, че когато народите на потомците на Кубрат идват на Балканите, потомците на траките не се съюзяват с тях, защото те вече не са варвари, а ромеи – с всички права на поданици на Източната Римска империя.
С Аспарух и новодошлите народи на Балканите се съюзяват само народи, които ромеите наричат варвари – славяни, готи, кумани, българи, авари, хуни и т.н. Реално Аспарух като се бие срещу Василевса, се бие и срещу траките в неговата армия. Но те вече не се наричат от никой, вкл. и от себе си траки, а ромеи. Ромеи са всички поданици на Византия без варварите. Древните езици на тези хора и тяхното културно влияние са силно намалени поради многократните нашествия на Балканите от римляни , келти , хуни , готи , скити , сармати и славяни , придружени от елинизация , романизация и по-късно славянизация .
Траките като група изчезват през Ранното средновековие .
Към Към края на 4 век вече се говори за траките като изключителна рякост. Никита , епископът на Ремесиана , донася евангелието на „онези планински вълци“, бесите. Съобщава се, че мисията му е успешна и поклонението на Дионисий и други тракийски богове в крайна сметка е заменено от християнството.
Истински последният извор за траките е през 570 г. на Антонин Плаценций, който казва, че в долините на планината Синай има манастир, в който монасите говорят гръцки, латински, сирийски, египетски и бесийски (езикът на бесите – тракийско племе). От тогава няма нито един извор, където да са споменати траки, което навежда на мисълта, че към този момент те са вече напълно претопени в Източната римска империя.
Траките са претопени и източниците за тяхното съществуване като отделен народ в Римската, а после и в Източно-римската империя, изчезват почти , както източниците за древните македони на Александър Велики, защото и дават народа са претопени в рамките на Римската империя след като са завладени са превърнати в провинция “Тракия” и провинция “Македония” между 1 в. пр. Хр. и 2 век сл. Хр. За българи , даже да приемем новите теории, че сме дошли на Балканите преди Аспарух, за българите като популация на Балканите се говори за първи път чак към 6-7 век.
Т.е. 4-8 века след като са изчезнали последните извори за македоните и траките. Траките остават като отделен етнос само в земите, останали непокорени за дълго от Римските имеприи – в Дакия (дн. Румъния), за това именно румънците са считани за потомци на траките (даки се наричат траките, които живеят северно от Дунава).

Най-елементарното доказателство, че траките не са основната съставка на етноса ни е, че когато българите идват на Балканите и правят първата си държава тук, траките са вече отдавна християни.

Ние сме индо-европейци, не сме тюрки, но не сме и автохтонни. Даже бесните беси са покръстени към края на 5-6 век. Одрисите са християнизирани век преди това. Християните – траки не са се съюзили с дошлите езически племена, а с местното ромейско християнско население. В онези времена е било почти невъзможно християни да се съюзят с езичници срещу други християни, особено когато са под чужда власт.
И особено, когато самите се самоопределят като ромеи, но това е друга тема… При идването на Аспарух и Кубер, те са бягали, защото ги е било страх от вараварите-езичници.
Има 1000 доказателства, че българите не са били християни по време на битката при Онгъла.

Това е доказано почти на 100% и ние не можем да не тръгнем от тази база.

Говорим за доказателства, а не теории.

Основната съставка на нашия етнос са БЪЛГАРИТЕ! Наричайте ги прабългари, булгари, бугари и т.н.
Българите и траките не са едно и също. През 7 век едните са били християни вече 3-ти или 4-ти век, а другите не са били.
Тези, които ви пълнят главите с тези теории са повод за насмешка в академичните среди. И тук не говорим за българските учени, които както знаем са назначени за учени, а не са се изявили като такива, а става въпрос за международната научна общност, където не са само, нито преобладават учени от ЕС и САЩ.
Те търсят изява извън научната общност, защото тм голословните съчинения или нелогичните интерпретации и аналогии не вървят.
Българите не са били тюрки, а скитско-сарматски народ, населявал степите между Кавказ и р. Днепър след миграцията си от прародината си. Част от индо-европейските народи, от иранската група.
Глyпaвaтa тракийската теория подкрепя идиотските историчари на браКята, защото подкрепя теория, че автохтонните народи на Балканите са се запазили.
Да, ама не!
Когато нашите са дошли тук, така са ги нaмaчkaлu, че онези са си забравили даже майчиното мляко и са бягали така, че не са се обръщали.
Така, че няма да мине номера с това, че ние сме антички траки, а те антички македони. Българите са претопили тук всичко със закони като на Крум и който не е избягал в Румелия е декларирал и на сън, че е българин. Нали това е основният мотив, записан в изворите, поради който Борис приема Християнството. След като Владимир – син на Борис се качва на престола, се опитва да oпoжapu няколко български града за да възстанови езичеството. Тогава Борис I се връща на власт, uзвaждa oчuтe на Владимир и го хвърля в тъмница.

Според мен е пропаганда да се говори, че народът, който е водил Аспарух е бил само около 100 000 човека,

защото ако сметнем боеспособните, без децата, старците, жените, ранените и болните, не се получава армия, за която Василевсът ще тръгне от Константинопол с 30 000-на армия, която придружава той лично.

Нито пък щеше да бъде възможно да бъде победена при Онгъла.

Битка при Онгъла е имало и договор за признаването на България от императора също съществува. Това е доказано.
Според всички летописци, нашите са се биели на коне. Но това не означава, че са номади, защото по същият начин се бият и скитите и сарматите, които живеят над Черно море от първото преселение на индо-европейските народи.
Объркването довело до грешното твърдение за тюрко-алтайски произход е според мен точно това, че в културата им имало навлезли и такива елементи, за които говорят изворите.
Това не доказва пак тюрски произход, защото не може да не се отчете факта, че скитските и сарматските народи са били покорени и няколко века са под властта – първо на Тюркската империя, а след разпадането ѝ през 609 г. – на Западно-тюркската империя.
Така, че тези елементи е напълно възможно да са продукт на влиянието, но е факт, че скитските и сарматските народи се запазват там, където са живели и след падането на тюркските империи от изток срещу китайските династии.
Така, че Велика България на Кубрат не е направена от мигрирал от Азия по време на Великото преселение на народите от 4-9 век, а от уседнал скитско-сарматски народ, мигрирал в Европа с първата ии втората вълна на преселението на индо-европейците назапад около 3000 г. до 300 г. пр. Хр.
Траките също са мигрирали от прародината на индо-европейските народи, само, че вероятно много преди това с първата вълна и се е омесили с прото-балканските хомо-сапиенс.
Единствената прилика между траките и българите, основали Велика България на Кубрат през 632 г. е, че са индо-европейци, както и келтите, германците, балтийците и т.н.
Дали българите при завладяването на Балканите през 7 век са се омешили с траките. Напълно е възможно много траки да са асимилирани, но не може да се пропуска факта, че траките са покръстени и са християнизирани, когато за пръв път се говори за българска популация на Балканите. Бесите са покръстени от Константинопол към края на 5 век. Одрисите – век преди това. Пеонците приемат християнството в началото на 6 век.
Всички те са покръстени от Константинопол, ходят във византийски църкви и слушат молитви и се молят на гръцки език. Те са отдавна цивилизовани, с малки изключения в планините и се самоопределят като ромеи, защото старото им наименование – елини за гърците и траки за траките след приемането на Християнството било обидно и означавало езичник.
Така, че понятията елин, атинян, епирец, спартанец, трак и т.н. в Източната Римска империя (Византия) отпаднали след приемането на Християнството, защото такива обръщения били приемани обидно и подигравателно отношение към езичник.
Всички те били вече ромеи и поданици на Източната Римска империя (Византия).
Оттук можем да си правим извода доколко е било възможно да се сродят християнски и езически народ по онова време, когато това е било с основно значение в обществата.
По отношение на траките, които живеели над Дунав – гети и даки, които запазват независимостта си най-дълго. Те също са покорени от Римската империя през 107 г., когато даките и гетите попадат под романизация – латинско влияние за разлика от това върху траките наюг от Дунав, където гръцкото влияние е по-силно.
През III в. при император Галиен, Дакия е изгубена за Римската империя. През 271 г. Аврелиан отстъпва напълно провинцията на варварите и остатъка от римски колонисти прехвърля от градовете и полята на Дакия в Мизия. Висшите класи между даките се преселват, а обикновения народ, който през 166-годишното владичество на римляните си е присвоил техния език, остава и векове след това продължава да води пастирски живот по карпатските височини под властта на други народи.
Следователно какво се е случило с траките?
И насевер и наюг от Дунав, те , или приемат Християнството и се ромеизират, или остават пастири в планините на Карпатите , Родопите, Странджа, Балкана и др., запазвайки традициите си.
Следователно Аспарух, когато е отишъл на Дунав е срещнал само траки – пастири, които едва ли са били способни да му помогнат в борбата с императора на Константинопол.
Не виждам и мотив запазилите традициите си от векове даже под ударите на Рим и Константинопол останали траки в планините да приемат традициите на българите.
Голямата част от траките насевер от Дунав са мигрирали наюг след като варварите са превзели Дакия от Рим. Те не са били съюзници на Аспарух и когато държавата ни е преминала Дунав, а са считани за ромеи (християни), плащали са повече данъци и са нямали право да участват в армията.
Положението с т.нар. славянски племена, които според повечето извори са мигрирали назапад и юг балтийски и угро-фински племена, е друго.
Тези, които византийците наричат “склав” (роб) и ние обичаме да наричаме славяни по доктрината на руската външна политика от времето на Екатерина Велика, са били също езичници и врагове на Константинопол, който прави грешкта да ги допусне доброволно в империята си за да пазят северните граници в западната чст на Балканския полуостров, а те няколко пъти опустошават Македония и Илирия и обсаждат Солун.
Тяхното присъствие назапад е неминуемо. Както казаха, те няколко пъти обсаждат Солун през 6 и 7 век. В Македония според изворите по времето, когато Аспарух е създал Дунавска България в Мизия, Добруджа и Влашко, неговият брат Кубер е създал Куберова България.
Така, че поне назапад смесването с така наречените славяни (склав = роб) не може да се отрече. Но не може да се отрече, че преди Кубер да пристигне там, те са нямали значителни успехи срещу византийците, а това не става ако Кубер е водил малко народче.
Положението с българите на Аспарух и т.нар. славяни е друго. От т. нар. склав във Влашко, Добруджа и Мизия има само малки групи, които са земеделци, не вдигат бутове срещу императора, защото няма данни за такива там… Те, даже да са се съюзили с Аспарух, са били негодни да му помогнат значително, защото, първо както казвах са били земеделци, второ малко и трето – нямали са оръжие.
Така, че поне в Дунавска България преобладаващият етнос е бил българския, който току-що е завладял тази земя и е налагал господството си над ромеите. Както казах, траките – християни са били считани за ромеи, защото понятието трак сред християните е обидно и значи езичник.
В Куберова България в Македония не можем да отречем, че както описват самите извори, т.нар. склав (славяни) били толкова многобройни, че при обсадата от стените на Солун не можело да се види края им.
Двете Българии се обединяват около 8 век. Няма точни данни, дано историците се справят с тази въпросителна, защото е много важна за историята ни.
Българите асимилират после много други народи, но етнологията ни е това, а другото са празни приказки на хора, които търсят внимание извън научната общност, където дрънканиците им не вървят.
Или опити за прокарване на чужда външна политика …

 

Послепис: 

Излиза, че май на нас българите ни хареса, както на браКята да сме древни, нищо, че истината е друга… И някои хора се възползват да свирят на тънките струни на народното самочувствие. Само че само истината ни прави свободни… Не е важно да си древен, важно е да си използвал времето ползотворно.

Поредното доказателство, че имаме общ манаталитет с макетата е фактът, че на тях им казха, че са антички македони, взеха да се чувстват и забравиха за корените си. На нас няколко илитерати и гурута тръбят, че българите сме били антички траки, че сме били първия народ в Европа, че всички били произлезли от нас. Едва ли не Адам и Ева били българи. И ние забравихме кои сме всъщност и спряхме да търсим доказателства и да търсим истината.
Край – ние сме били траки, а траките били българи. Аспарух бил българин и трак, защото двете били едно и също.
Харесва ни да сме древни и толкоз. Не ни трябват доказателства, зщаото те могат да разсеят това, в което искаме да вярваме.
Това са също толкова смешни и недоказани теории като македонската официална история.
Има две групи доказателства, които говорят за спор между това дали сме с индо-европейски произход , от иранския клон (сармати, скити и т.н.) . Другата е, че сме тюрко-алтайци.
Първата теория я подкрепят доста находки в дн. Кашмир и Памир, които говорят за пероизход от Бактрия (БАЛГАРА) – древна държава, до която е достигнал Ал. Македонски , но не е успял да превземе.
Втората теория се поддържа от спорните към този момент доказателства за изповядвания тангризъм и титлата “кан” (не “хан”).
Според мен първата теория е правилната, защото доказателствата за наличието на хора, наричащи се българи от времето на Ал. Македонски в Памир, Кашмир и Средна Азия (на територията на древната държава Бактрия) не са паднали от небето. Този народ е попаднал под силно тюрксо клияние в Западно-тюркския хаганат за няколко века и може би заради това са привнесените вярвания в Тангра и титлата кан. Интересното е, че за българи в Европа се говори за пръв път веднага след падането на разделянето на Тюркския хаганат на Западен и Източен, което вероятно е предизвикало преселението на българите към Европа.
Ние сме един от първите народи на Великото преселение.
Западнотюркският хаганат или каганат възниква с разпадането в 603 г. на Тюркския хаганат на Западен и Източен. Простира се от големия завой на Дон и Азовско море на запад до планината Тян-Шан и Североизточна Индия. Ядро на държавното образувание са десетте стрели – десет племена от две общностни групи, с които някои свързват оногурите.
Между двете общности на десетте стрели съществува антагонизъм. На изток от река Чу се отделят 5 племена дулу, а на запад други пет нушиби.
Между 630 и 651 двете групи водят ожесточена междуособна война за надмощие. Столица на племенното обединение е град Суяб. Продължаващите династични междуособици за трона (640 – 657) водят до вкарването на войски на Танската империя в борбата, като китайската империя налага начело на каганата свои протежета.
Едва през 704 г. тюркските племена успяват да отхвърлят китайската зависимост. Междувременно Източнотюркският хаганат, възползвайки се от междуособиците, успява да завладее за кратко в края на 7 век Западния. Въпреки относително краткотрайната стабилизация в началото на 8 век, каганатът под ударите на агресивните северни племена, изтощителните междуособици и външната намеса се разпада окончателно през 740 г.
Западнотюркският хаганат успява да консолидира тюркските племена и играе ролята на катализатор на процесите довели до последващата експанзия на юг с възникването на Селджукската държава.

автор: ПЕТЪР НИЗАМОВ

Редакцията на “ЮСТИЦИЯ” се извинява за евентуално допуснати неточности. Засегнатите лица имат право на отговор.

Юстиция - журналистически разследвания, анализи, най-важното и най-новото, съдържание и новини от българия и света, фронтално, видео,

Последвайте ЮСТИЦИЯ в Google Новини

траки, българи, Петър Низамов, Павел Серафимов, траки, българи, Петър Низамов, Павел Серафимов, траки, българи, Петър Низамов, Павел Серафимов, траки, българи, Петър Низамов, Павел Серафимов, траки, българи, Петър Низамов, Павел Серафимов

Най-интересните РАЗСЛЕДВАНИЯ слушайте в подкаста на ЮСТИЦИЯ в SpotifyApple Podcasts и Google Podcasts

Следете най-актуалното от деня на страницата ни във Фейсбук

Следвайте ни и в Инстаграм

Източници: 

  • John, Bishop of Nikiu: Chronicle. London (1916).  Introduction
  • John, Bishop of Nikiu: Chronicle. London (1916). English Translation; THE CHRONICLE OF JOHN, BISHOP OF NIKIU (Pp. 1-14 CONTENTS OF THE CXXII CHAPTERS)
  • Varna, Bulgaria – en.wikipedia.org ;
  • Население по области, общини, местоживеене и пол – официален сайт на Национален статистически институт
  • Златарски, ВасилИстория на Българската държава през Средните векове, т.1, ч.1. Второ фототипно издание. София, Академично издателство „Марин Дринов“, 1994, [1918]. ISBN 954-430-298-0.
  • Теофан Изповедник, Хронография (първичен извор)
  • Евагрий Схоластик, Historia ecclesiastica IV, 3
  •  Голяма енциклопедия България, т. 7, Под редакцията на акад. Васил Гюзелев, БАН, Книгоиздателска къща „Труд“, 2012, с. 2803, ISBN 978-954-8104-29-6 (т.7)
  •  ((de)) Карта на римските провинции
  • STRATEG. Defensive strategies and cross border policies. Integration of the Lower Danube area in the Roman civilization
  • Dicţionar de istorie veche a României („Dictionary of ancient Romanian history“) (1976) Editura Ştiinţifică şi Enciclopedică, pp. 536 – 537
  • Carl Schuchhardt, Die Anastasius-Mauer bei Constantinopel und die Dobrudcha-Wälle. In: Jahrbuch des Kaiserlich Deutschen Archäologischen Instituts, XVI (1901), S. 107 – 127.
  • Crow, J.G. (1995), „The Long Walls of Thrace“, in Mango, Cyril; Dagron, Gilbert, Constantinople and its Hinterland: Papers from the Twenty-seventh Spring Symposium on Byzantine Studies, Oxford, April 1993, Variorum, pp. 109 – 124, ISBN 0-86078-487-8
  • Т.н. карта на св. Йероним с текста „Мезия тук и Вулгария” е създадена от самия св. Йероним. Нови научни доказателства.
  • Crow, J.G.; Ricci, A. (1997), „Investigating the hinterland of Constantinople: interim report on the Anastasian Long Wall“, Journal of Roman Archaeology 10: 253 – 288
  •  Божилов, Иван, Стара българска литература, Том II – Исторически съчинения, Български писател, С., 1983, стр. 397
  • Jacobs, Angelica (изд.). Die byzantinische Geschichte bei Joannes Zonaras in slavischer Übersetzung. München, 1970: частично издание на текста
  •  Срезневский, В.И. Славянский перевод хроники Симеона Логофета. Санкт-Петербург, 1905, стр. 144-186.
  • Българи и остоготи в края на 5 и началото на 6 век. – От Енодий — „Похвално слово за крал Теодорих“ – istorianasveta.eu
  • LIBI, t. I (1958) –гл. 21, Магнус Феликс Едоний; стр. 1298
  • LIBI, t. I (1958),  Гл. 33, Павел Дякон, стр.1404
  • LIBI, t. I (1958) –гл. 30 , Фредегарий ; стр. 1386
  •  „Арменска география“ от VII век
  • Сигиберт „Хроника“ от XI век
  • Васил Н. Златарски. История на Първото българско Царство. Епоха на хуно-българското надмощие с. 177 и сл.
  • „Арменска география“ от VII век
  • Сигиберт „Хроника“ от XI век
  • Васил Н. Златарски. История на Първото българско Царство. Епоха на хуно-българското надмощие с. 177 и сл.
  • Рашев, Рашо. Прабългарите през V-VII век. Трето издание. София, Орбел, 2005. ISBN 954-496-073-2. с. 127 – 128.
  •  Ангелов, Димитър, Образуване на българската народност, Наука и изкуство, „Векове“, С., 1971, с.203
  • Златарски, Васил Н, История на Първото българско царство. Епоха на хуно-българското надмощие с.188
  • Дуйчев, Иван, „Именникът на първобългарските ханове” и българската държавна традиция. – Векове, II, 1 (1973), стр.11
  • Гюзелев, Васил, Иван Божилов, История на Средновековна България VII-XIV век, Анубис, С., 1999, стр.100
  • Оболенски, Димитри, Византийската общност. Източна Европа 500 – 1453, УИ Св. Климент Охридски, С., 2001, стр. 88
  • Класация „Великите българи“ на БНТ
  • Цит. в В Дренболгарска епиграфика, Добрев, Петър; Добрева, Милена. Тангра ТанакРа 2001 23 стр:
  • Древнобългарска епиграфика. Добрев, Петър; Добрев, Милена. пак там.
  • Цит.в Древнобългарска епиграфика, Добрев, Петър;Добрева Милена, 2001 стр. 23
  •  Golden, Peter Benjamin (1992). An introduction to the History of the Turkic peoples: ethnogenesis and state formation in medieval and early modern Eurasia and the Middle East. Wiesbaden: Otto Harrassowitz. ISBN 978-3-447-03274-2. p. 139.
  • Golden, Peter B. (2011). Studies on the Peoples and Cultures of the Eurasian Steppes. Editura Academiei Române; Editura Istros a Muzeului Brăilei. ISBN 978-973-27-2152-0 p. 71, 139.
  • The Bulgarians: from pagan times to the Ottoman conquest(1976), David Marshall Lang, p. 31.
  • Прокопий, Historien, 8, 5. 18f
  • Агатий, Historien, 5, 13ff.
  • Златарски, ВасилИстория на Българската държава през Средните векове, т.1, ч.1. Второ фототипно издание. София, Академично издателство „Марин Дринов“, 1994, [1918]. ISBN 954-430-298-0.
  • А. Бурмов, Към въпроса за произхода на прабългарите, ИВИД, XXII— XXI V, София, 1948, стр. 298 – 336.
  • Васил Н. Златарски История на Първото българско Царство. I. Епоха на хуно-българското надмощие (679 – 852) Наука и изкуство, София 1970, под ред. на Петър Хр. Петров) стр. 83.
  • Sanping Chen (2012). Multicultural China in the Early Middle Ages. University of Pennsylvania Press. p. 97. ISBN 0-8122-0628-2.
  • Golden, Peter B. (2003). Nomads and Their Neighbours in the Russian Steppe: Turks, Khazars and Qipchaqs. Ashgate/Variorum. p. 71. ISBN 978-0-86078-885-0.
  • Прабългарски епиграфски паметници. Проф. Веселин Бешевлиев (Издателство на Отечествения фронт, София 1981) стр. 16.
  • Александър Бурмов, Избрани произведения, том 1, София, 1968, стр. 10.
  • Образуване на българската народност. Димитър Ангелов (Издателство Наука и изкуство, „Векове“, София, 1971) стр. 194.
  • Образуване на българската държава, Петър Петров, Издателство Наука и изкуство, София, 1981, стр. 113.
  • Karatay, Osman (2003). In Search of the Lost Tribe: The Origins and Making of the Croation Nation. Ayse Demiral. ISBN 978-975-6467-07-7, p. 26.
  • The Palgrave Concise Historical Atlas of Central Asia, R. Abazov, New York, 2008. ISBN-10: 1403975426
  • С. Станилов, Славяните в Първото царство, с.3
  • Диба Юрій. Словенська та Лехітська групи слов’ян у переліках народів ПВЛ
  • Повесть временных лет.
  • Barry S. Strauss, The Spartacus war, Simon and Schuster, 2009. ISBN 1-4165-3205-6, page 31.
  • История на България, том първи и втори. Издателство на БАН 1979 и 1981 г.
  • Stephani Byzantii. Ethnicorum quae supersunt. Т. 1. Berlin, 1849. с. 484.
  • ЛИБИ, том 1, София, 1958, стр. 258.; Migne PL 61, 487.
  • Към въпроса за библейските преводи в България, проф. Цветана Чолова, стр. 119.
  • Николай Овчаров, „Перперикон“
  • Martyrologium Romanum. Libreria Editrice Vaticana 2001. Gross, Ernie. This Day In Religion. New York:Neal-Schuman Publications, 1990. ISBN 1-55570-045-4.
  • Център за лингвистика на Тексаския университет в Остин. Посетен на 8 септември 2012.

 

 

************** НАПИШЕТЕ КОМЕНТАР ПОД СТАТИЯТА **************

Юстиция - журналистически разследвания, анализи, най-важното и най-новото, съдържание и новини от българия и света, фронтално, видео,

Разгледайте нашия ОНЛАЙН МАГАЗИН като НАТИСНЕТЕ ТУК.

За внос от целия Свят на СТОКИ НА ЕДРО, свържете се с нашата АГЕНЦИЯ ЗА ВНОС НА СТОКИ (Buying Import Office IUSTITIA) като НАТИСНЕТЕ ТУК
Изберете нашите специалисти за висококачествени софтуерни услуги :
Можете да поръчате от ЮСТИЦИЯ онлайн изработка и поддръжка на уеб сайтове и онлайн магазини, DEV и ИТ (IT) поддръжка, SEO оптимизация за високо класиране в Google и дигитален маркетинг като НАТИСНЕТЕ ТУК

НИЕ МОЖЕМ ДА БЪДЕМ ВАШИЯТ ПАРТНЬОР ЗА ОНЛАЙН УСПЕХ

Вижте нашите треньори като НАТИСНЕТЕ ТУК. Изработване на персонални хранителни и тренировъчни режими, хранителни добавки, витамини и суплементи за добри резултати за професионални спортисти, както и за любителите на добра фигура и тонус.

Разгледайте обявите и офертите ЗА ПРОДАЖБА и ПОД НАЕМ на нашата АГЕНЦИЯ ЗА НЕДВИЖИМИ ИМОТИ.

При нас можеш и да РЕЗЕРВИРАШ ОНЛАЙН Хотели и Ваканционни жилища в България и чужбина

Редакцията на "ЮСТИЦИЯ" се извинява за евентуално допуснати неточности в разследванията на ЮСТИЦИЯ.БГ.

Засегнатите лица имат право на отговор.

Последвайте ЮСТИЦИЯ в Google Новини

Най-интересните РАЗСЛЕДВАНИЯ слушайте в подкаста на ЮСТИЦИЯ в SpotifyApple Podcasts и Google Podcasts

Следете най-актуалното от деня на страницата ни във Фейсбук

Следвайте ни и в Инстаграм

7 КОМЕНТАРИ

  1. Един въпрос. Щом има провинция Мизия(която е част от Източната Римска империя(ИРИ)) на коя държава се пада провинция България? Ако тази провинция също е част от ИРИ то бихте ли дали конкретни данни от коя година е провинция, защо се нарича така (провинция България). Ако не е част от ИРИ то тогава ок кое държавно формирование е част?

    1
    1
  2. Как българите не ни претопиха 500г. а траките толкова бързо ги прекръстиха и започнаха да се наричат ромеи.Малко не ми се вярва гордите траки които не ги е било страх от нищо да ги претопят толкова бързо.Това че имаш някаква теория не означава че е факт.

    1
    0

Коментирайте