16 ГОДИНИ БЕЗ МАЕСТРО ЛЕОН СУРУЖОН – ПРЕЖИВЯЛ ЛАГЕРИТЕ НА СМЪРТТА

 

На 27.1.2023 г. светът отбеляза Международния ден в памет на жертвите на Холокоста. На тази дата преди 78 години е освободен най-големият нацистки концлагер на смъртта Освиенцим, в който загинаха милиони хора. От позицията на днешния ден е много трудно да възприемем факта след всичките тези 78 години, че в образцова Европа е имало повече от 42 000 нацистки лагери, а не 7 000, както се твърдеше доскоро. Днес – десетилетия след края на Втората световна война, изследователи  от Музея на Холокоста, съвместно с американския историк Мартин Дийн са установили, че нацистките лагери в Европа са били не 7 000, а повече от 42 000. Лагери е имало и у нас  в България – трудови лагери, в които по сила на Закона за защита на нацията и разпоредбите на третия райх  са изпращани евреи след спиране на депортацията, готвена през март 1943 г. във времето, в което Царство България бе сателит на Велика Германия. Само в Европа лагерите за принудителен труд, в какъвто е бил и маестро Суружон са били над 30 000,  отделно е имало и над 1 150 еврейски гета, 980 концентрационни и 1 000 военнопленнически лагери и около 500 лагери, в които са били държани жени, насилвани да проституират както и деца – особено близнаци, с които са били вършени ужасяващи експерименти.

Пиша за това, защото на на този ден се навършват и 15 години от смъртта на един много скъп за мен човек – уважавания световно-известен виртуоз цигулар, композитор и цигулков педагог МАЕСТРО – Професор Леон Сабитай Суружон. Пиша, защото Маестрото бе  и остава един от свидетелите на Холокоста. Бил е в трудов лагер в царство България, изпратен там да чука камъни. МАЕСТРОТО оцелява през 1943 г. , благодарение на уникалната си дарба на цигулар Изключително трагичен момент в живота му е престояването в лагера, за което пише и писателят Виктор Барух. В своята книга “Отречени от закона”, посветена на подвига на българските евреи, оцелели след приемането на Закона за защита на нацията след 1941-ва г. ,

но вечер са му разрешавали със същите две ръце да свири цигулкови пиеси от Дворжак. Слушали са го всички концлагеристи. Цигуларят заставал на една височинка на фона на луната и свирел нощем Серенадата на Шуберт, Хумореската на Дворжак и “Аве Мария”. Те слушали и плачели.

Някои от неговите приятели състуденти от Пражката консерватория също попадат в лагери в Европа и не оцеляват. Днес техни потомци живеят в Израел, Канада и Америка.  А там, в концлагерите на Полша и Германия загинали любими негови приятели. Из между безследно изчезналите в концлагерите била и неговата състудентка пианистка Елза Полак, която той безуспешно е продължил да търси. В края на 1948г, по време на голямата алия, хористите на маестро Цадиков емигрират в Израел както и сестрата на професор Суружон – известната художничка Султана Суружон.

Почина в старчески дом, където бе отведен от племенника си Алберт, който все пак изпълни едно от последните му желания да бъде погребан в София, в България.

Изумителен бе талантът на маестро Суружон, споменът за който ще остане вечен, като за един от най-големите цигулари на България. Той е концертирал по всички по-известни световни сцени, наред с Давид Ойстрах, Леонид Коган, Йехуди Менухин и Хайфец, с видния полски виолончелист Казимир Викомирски, с чешкия диригент Вацлав Талих. Винаги и навсякъде проф. Леон Суружон се радваше на всеобща известност и любов на публиката. Той прекара последните години от живота си в Пловдив, градът в който е преподавал и обичал, в родната България. В Пловдив през януари 2006 г. бе удостоен и почетен като Доктор хонорис кауза на Пловдивската консерватория. Маестрото е потомък е на сефарадски евреи, с родословие от испанския град Тарагона от 13 век, чиито предци са били поколения равини и банкери, емигрирали от Испания на Балканите по време на гоненията, в мандата на кралското испанско семейство на Изабела и Фернандо през ХV век. Суружон в превод означава ВЕСТИТЕЛ! Израснал е в семейство с пет деца – майката е Естер, а бащата Исак Сабитай. Всички те са били музикални. Най-голямата сестра на маестрото е известната художничка Султана Суружон, която завършва художествената академия в София и  прави изложби в Париж, но през 1952 г. след смъртта на Естер и Исак репатрира в Израел.

През 1943 г. е вкаран в трудов лагер, заедно с г-н Леон Калаора. По-късно става концертмайстор в Софийската опера. От 1949 г. e професор по цигулка в Българската държавна консерватория – Националната музикална академия. „Проф. Панчо Владигеров, а в годините 1959 – 1962 е и декан на инструменталния факултет и един от водещите музикални педагози на България. Възпитал е цяла плеяда от прекасни цигулари – представители на българската цигулкова школа като Веселин Парашкевов, Дора Иванова, Александър Владигеров,  проф. Ангел Станков, проф. Йосиф Радионов и др. Изпълнителската дейност на професор Суружон го свърза с редица страни, в които концертира – Франция, Чехия, Русия, Полша, Китай, Виетнам, Израел, Куба, Белгия, Испания, САЩ и Канада. В началото на 80-те години Леон Суружон заминава за Белгия заедно с група български музикални дейци, поканени от операта в белгийския град Антверпен. Там дори и днес все още се говори с почит и възхищение за големия му принос в издигане на музикалното равнище на града. Маестрото продължава да концертира в цяла Европа, в Америка и в Австралия и става лауреат на множество международни конкурси. Носител е на много наши и международни награди. Той успя да възпита у нас в България поколения прекрасни виртуози цигулари, с усет към лиризма и обич към музиката.

В парцел 24 на Централните софийски гробища, / Еврейските гробища /, маестрото бе положен за вечни времена в гроба на своята майка Естер. Присъствах на неговото погребение. Там бяха  десет от неговите ученици цигулари. И днес маестрото продължава да лежи там, под мраморен саркофаг, върху който със златни букви са изписани само имената. До гроба растат трендафилов храст и акация – вечното дърво сиким – символ, от което е бил направен някого преди хилядолетия Ковчега на ЗАВЕТА. Там В ГРОБИЩНИЯ ПАРК, В ЦЕНТРА НА СОФИЯ е много тихо. Почти никой не го посещава. Поставям рози върху мрамора, който блести. Към нас се покланя единствено салкъменото – СИКИМОВО дърво. Никой вече не безпокои вечния сън на гениалния цигулар, преминал в отвъдното!

Проф. Суружон, наред с професор Саша Попов бяха и остават завинаги едни от водещите музикални педагози в България. Маестрото е свирил с изтъкнати световни музиканти. Приятели са му били много от живите оцелели евреи от концлагерите на смъртта от Втората световна война. Всред най-близките му са били проф. Панка Пелшек, проф. Саша Попов, проф. Георги Панчев, покойната дама режисьор от БНР – Ребека Арсениева, знаменитетата балерина Алисия Алонсо, покойният композитор, диригент, преподавател и негов ученик Петър Зографов, пианистката Лиляна Зографова, Проф. Христо Бръмбаров,  солистката на Пловдивската опера – Соня Хамерник, журналистката Соня Алберт Бакиш, цигуларят Самуел Леви от симфоничния оркестър на БНР, граф Орлов, Леон Даниел, оперните певици Мати Пинкас и Юлия Винер.  Съпруга на маестрото е била племенницата на Дора Габе и известната пианистка, преподавател в Софийската консерватория – професор Катя Казанджиева. Интересна е връзката на проф. Суружон с маестро Моше Цадиков – диригент на уникалния еврейски хор в София, в продължение на 28 години / до 1938г/.   През този период постоянният състав на хора е наброявал 80 певци и певици както и още 70 деца. И когато в един прекрасен ден на през 1939г. в София хорът изпълнява в зала “България” невероятната оратория “Саул” на Георг Фридриф Хендел,  антисемитски настроена тълпа се нахвърля срещу публиката и започва да замерва всички с яйца. Това се случва само две години преди приемането на Закона за защита на нацията, след което хорът прекъсва дейността си.

    Музикалният гений на маестро Суружон винаги е бил в неговите виртуозни интерпретации. Обичал е Бах, Чайковски, Паганини, Бетовен, Брамс. Импровизирал е вълшебно прочутата Испанска симфония на Лало. Концертирал е в цяла Европа. Написва не малко свои композиции, от които изключително популярна е неговата испанска пиеса. Проф. Димитър Сагаев пише за Маестрото в своята книга “Саша Попов и българският симфонизъм” следното: “На 17.11.1949 г. в София диригентът проф. Саша Попов широко разгръща ръце и Петата симфония на Бетовен се разпростира мощно с призива на съдбата и победата на духа. Очакваният цигулар – виртуоз Леон Суружон изпълни прочутата Испанска симфония на Лало. С мекотата на тона, с динамичните отсеки и прецизността си той завладя публиката. Диригентът Саша Попов видимо оценяващ високото майсторство на Суружон, настоятелно го подканяше да се покланя на публиката. И накрая концертът завърши с любимата творба на Суружон “Картини от една изложба” на Мусоргски – Равел”.

  Името на маестро Суружон значи много за българската музикална култура и винаги ще заема достойно място в българския музикален живот, защото с приноса си, той остана верен и достоен “войник” на фронта за музиката.  ПОКЛОН ПРЕД ЖЕРТВИТЕ НА ХОЛОКОСТА! ПОКЛОН ПРЕД СВЕТЛАТА ПАМЕТ НА МАЕСТРО СУРУЖОН!